Папата към римския клир: истинската революция е завръщането към корените на вярата

„Много е важно да се върнем назад и да търсим корените на нашата вяра“. Това припомни папа Франциск тази сутрин, 2 март, на свещениците от Римския диоцез, с които се срещна в катедралата на Рим, базиликата „Сан Джовани ин Латерано“, за традиционната среща за началото на Великия пост.

Преди да предложи своето размишление на стотиците римски енорийски свещеници, папата изповяда няколко от тях. В центъра на своето размишление папата постави онази, която определи като „второзаконна памет“, защото е „аналогична с паметта на народа на Израил“.

Както апостолите „никога няма да забравят момента в който Исус докосна сърцето им, така и ние трябва да отправим паметта си към онзи, който ни помогна в християнския път“, каза папата. „Понякога става въпрос за обикновени и близки хора, които ни въведоха в живота на вярата“. Епископът на Рим подчерта, че „вярващият по принцип е човек на паметта, защото не може да се вярва без паметта и вярата се подхранва от паметта“.

Господ – припомни папата пред свещениците – „е Бог на нашите бащи, баби и дядовци. Не е Бог на последния момент, Бог без семейна история, Бог, който за да отговори на всеки нов модел, трябва да изхвърли предишните, които са стари и смешни“.

„Семейната история никога не излиза от мода“, прибави папата. „Дрехите и шапките на нашите баби и дядовци ще ни изглеждат стари, ще са ни смешни черно-белите снимки от миналото, но обичта и дързостта на нашите бащи, които дадоха всичко, за да можем днес да бъдем тук и да имаме всичко, са като запален огън във всяко благородно сърце“.

Ето защо – каза папата – „трябва винаги да помним, че за да напредваме във вярата, е също упражнение да се завръщаме с паметта към основните благодати“. Папа Бергольо изтъкна, че „може да се напредва и като вървим назад, търсейки отново забравените съкровища и житейски опит, които много пъти притежават ключовете за разбирането на настоящето“.

За папата „да се завърнем към корените е нещо наистина революционно“. За да разберат по-добре това, папата сподели един свой житейски опит, когато по време на духовни упражнения, не съумявайки да разбере какво казва проповедника, си спомня за едно листче, което неговата баба държи на нощното шкафче и, на което пише: „Внимавай, защото Бог те гледа, мисли си, че ще умреш и не знаеш кога“. „В онзи момент – сподели папата – се отворих вътрешно и продължих напред в молитвата. Паметта ми се притече на помощ“.

Като подчерта, че „християнинът не забравя своите корени“, папа Франциск поясни, че „колкото по-ясна е паметта за миналото, толкова по-ясно се открива бъдещето, защото може да се види един наистина нов път и да се разграничи от вече преминатите пътища, които не отведоха до никъде“. Затова – подчерта папата – „вярата укрепва и расте, когато си спомняме, свързвайки нещата с реалната история, живяна от нашите бащи и от целя Божи народ, от цялата Църква“.

Затова – добави папа Бергольо – „Евхаристията е Паметта на нашата вяра, онова, което ни поставя винаги отново, всеки ден, в основното събитие на нашето спасение: Страданието, Смъртта и Възкресението на Господ, център и опорна точка на историята“.

Оттук и призива на папата към свещениците „винаги да се завръщат към тази Памет и да я подновяват в Тайнството, което присъства постоянно в живота“.

За да се отиде до изворите на паметта, папата предложи откъс от книгата на пророк Йеремия и откъс от книгата на пророк Осия, „в които – коментира – пророците говорят, за онова, което Господ помни за своя народ“.

За Йеремиря „спомена на Господ е този за възлюбената от младежките години, която след това му изневерява.  За Осия, споменът на Господ е за този за обичания и неблагодарен син“.

„Днес както тогава – завърши папата – изневярата и неблагодарността на пастирите се отразява върху най-бедните от предания народ, които стават плячка в ръцете на чужденците и идолопоклонниците“.

svt/ rv