Папа Франциск: Великият пост е време за покаяние и надежда

Великите пости са време за духовно обръщане. От нас християните се иска да тръгнем по стъпките на Исус и заедно с Него да преминем пустинята, за да достигнем Пасхата на Възкресението. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“. Светият отец призова събралите се 10 хиляди вярващи и поклонници на слънчевия площад, да започнат периода на Великите пости с подходяща нагласа. „Великите пости – припомни папата – са период, установен в Църквата като време за подготовка за Пасхата и затова, целия смисъл на този четиридесетдневен период, носи светлината на пасхалната тайна към която е насочен“.

За пример папата предложи образа на „Възкръсналия Господ, който ни призовава да излезем от нашия мрак и да тръгнем към Него, който е Светлината“.

Великите пости „са период за покаяние и за умъртвяване на греха у нас, но не са самоцел, защото тяхната цел е да ни помогнат да възкръснем с Христос, да обновим нашата кръщелна идентичност, т.е. да отново да се преродим „свише“, от любовта Божия“, уточни папата. Ето защо – каза той – „Великите пости трябва да се смятат като време на надежда“.

Папа Франциск припомни библейския епизод от книгата Изход, разказващ за преминаването на Божия народ през пустинята, което продължава 40 години, т.е времето на живот на едно цяло поколение. „Едно поколение – коментира папата – което пред изпитанията по пътя е изкушаван винаги да съжалява за живота в Египет и да иска да се върне отново в египетската земя. Също и ние всичко познаваме изкушението да искаме да се върнем назад, всички“, изтъкна папа Бергольо.

Въпреки това, „Господ остава верен на израилтяните, водени от Мойсей, и те пристигат в Обещаната земя“. Папа Франциск определи прекосяването на пустинята от еврейския народ като „излизане от робството към свободата“. Ето защо – каза той – „тези 40 дни на Велик пост са също за нас едно своеобразно излизане от греха и път към Господ. Всяка стъпка, всяка трудност, всяко изпитание, всяко падане и тръгване отново, всичко има смисъл единствено в лоното на спасителния промисъл на Бог, който иска за своя народ живота, а не смъртта, радостта, а не болката“.

„Пасхата на Исус е неговия „Изход“, с който Той ни отвори пътя за да стигнем до пълния, вечен и блажен живот“. Епископът на Рим припомни, че за да отвори този път на спасението, Исус „трябваше да се съблече от своята слава, да бъде унижен, и да стане послушен до смъртта и то до смъртта на Кръста. За да ни отвори пътя към вечния живот, Исус заплати с цената на своята кръв и благодарение на Него ние сме спасени от робството на греха“, подчерта папа Франциск.

„Но това – прибави папата – не означава, че Той направи всичко и ние не трябва да правим нищо; че Той премина през кръста, а ние ще отидем в рая с колесница. Не, не означава това. Не е така. Нашето спасение е несъмнено негов дар, но тъй като е история на любов, изисква любов, изисква нашето „да“ и нашето участие, както ни показва нашата  небесна Майка Мария и всички светци след нея“.

Поради тази причина „Великите пости имат тази динамика: Исус ни предшества в своя „изход“, а ние преминаваме пустинята благодарение на Него и, вървейки зад Него“. Папата припомни, че „Исус бе изкушаван за нас и победи Изкусителя за нас, но и ние с Него трябва да се изправим пред изкушенията и да ги преодолеем. Исус ни дарява живата вода на своя Дух, а от нас се иска да черпим водата от неговия избор и да я пием, посредством Тайнствата, в молитвата, във възхвалата; Той е светлината, която побеждава мрака, а от нас се иска да подхранваме малкия пламък, който ни бе поверен в деня на нашето Кръщение“.

Това – предупреди папата  - „е отговорен път, но е правилно така, защото любовта е отговорна, но е път изпълнен с надежда. Трудностите при преминаването през пустинята – всички изпитания, изкушения, илюзии и миражи – служат, за да направят по-силна и непоколебима надеждата, като тази на Дева Мария, която сред мрака на страданието и смъртта на своя Син, продължи да вярва и да се надява в неговото възкресение, в победата на Божията любов“.

svt/ rv