Започна мисията на новият патриаршески викарий за Йордания

На 24 февруари с литургия в църквата „Дева Мария от Назарет“ в йорданската столица Аман, монс. Уилям Шомали официално започна своята мисия като патриаршески викарий на Латинската патриаршия на Ерусалим за Хашемитското кралство. На литургията заедно с монс. Шомали съслужиха Апостолическият администратор, монс. Пиербатиста Пицабала, бившя патриарх на Ерусалим, монс. Фуад Тула и епископите, монс. Марун Лахам, монс. Салим Сайег и монс. Джачинто-Булос Маркуцо.

По време на своята проповед пред свещениците, богопосветените и вярващите – съобщава Латинската патриаршия – монс. Шомали, след като благодари на своя предшественик, монс. Марун Лахам, подчерта „трите мисии“ към които са призовани епископите и свещениците: евангелизиране, освещаване и пастирска дейност като милосърдие и състрадание към хората и семействата. Новият викарий за Йордания отправи и призив за по-тясно сътрудничество и все по-голямо общение с останалите църкви - православните, арменските и евангелските – като подчерта необходимостта да се да работи заедно на местно ниво. От епископът бе отправен и апел за молитва за мир в Палестина, Сирия, Ирак, но също и за благоденствието на Йордания

В интервю, публикувано на сайта на Патриаршията, монс. Шомали посочва някои от предизвикателствата и трудностите, които го очакват в тази нова мисия. „Трудностите – посочва той – произлизат от изграждането и управлението на новия университет в Мадаба. Патриаршията натрупа значителни дългове, имащи съдебни последици. Надяваме се да приключим този случай в прозрачността на справедливостта и милосърдието. Този проблем създаде и разделения в лоното на Божия народ, разделения на които трябва да обърнем по-голямо внимание. Друг голям проблем са двата милиони сирийски и иракски бежанци, дошли в Йордания, и голяма част от които сме приютили в нашите училища и енории. Трябва да им помогнем да изградят своето бъдеще с надежда въпреки регионалния и местен контекст. Към проблема с бежанците се прибавя и този на икуменическия диалог между Църквите и междуралигиозния диалог между народите, по-специално съвместния живот с мюсюлманите. За момента съжителството съществува, но трябва постоянно да го укрепваме“.

svt/ sir