2017-02-25 13:14:00

Историческо посещение на папата в англиканската църква в Рим


На 26 февруари, следобед, папа Франциск ще посети англиканската църква „Вси Светии“ (All Saints) в Рим, намираща между "Пиаца ди Спаня" и "Пиаца дел пополо". Посещението се смята за историческо, тъй като за първи път един папа ще прекрачи прага на англиканската църква в Рим, която е част от англиканския диоцез в Европа и представлява най-голяма англиканска общност в Италия. Неговият предшественик Йоан Павел II посети англиканската катедрала в Кентърбъри, а Бенедикт XVI Уестминстърксото абатство.

Визитата, както и предстоящата вечерна молитва според англиканския обред, която ще се проведе на 13 март във ватиканската базилика „Свети Петър“, се поместват в рамките на честванията за 50 годишнината от възобновяването на диалога между католици и англикани, започнал с историческата среща на 23 март 1966 между папа Павел VI и тогавашния архиепископ на Кентърбъри и примас на Църквата на Англия, Майкъл Рамзи.

Но началото на този съвместен „път“ към единението, към който призовава папа Бергольо, започва много преди историческата среща през 1966. Той започва шест години по-рано, през 1960 с първата визита на архиепископа на Кентърбъри при папата след схизмата през XVI век при царуването на крал Хенри VIII. За тази визита се знае твърде малко тъй като за „ватиканския протокол“ тя е класифицирана като изцяло частна и несъмнено немислима за осъществяване преди това, но която е истински обрат в отношенията с Църквата на Англия. Но нека се спрем на събитията белязали началото на този обрат.

5 ноември и традицията за изгарянето на кукла наподобяваща на папата

До края на петдесетте години на миналия век, на всеки 5 ноември, англиканите в Англия горят статуята на Гай Фокс, английски войник и католик, участвал в така наречения „Барутен заговор“, целящ взривяването на сградата на Парламента при посещението на крал Джеймс I и неговото семейство на 5 ноември 1605 година. Куклата хвърляна в огъня с годините все повече прилича на римския първосвещеник. Но след избора на Йоан XXIII дори и най-ревностните англикани нямат смелостта да продължат вековната традиция за изгарянето на куклата.

Папа Ронкали „е обичан и почитан в цялото Обединено Кралство“. След векове разделения двамата духовни водачи се срещат. Но реализирането на тази среща не е плод „на решение в последния момент“, а е резултат от многобройни малки стъпки към единението, спомогнати от създаването на Секретарията за единството на християните и от искането на самия архиепископ на Кентърбъри, Фишер. Разбира се това искане среща съпротиви, както от страна на апостолическия нунций О’Хара, така и от страна на някои среди от Курията, но биват преодолени с формулата „визита на учтивост“.

Началото на едно голямо добро

„На обед на визита при мен дойде Англиканския примас на Кентърбъри, Фишер. Посрещнах го заедно с монс. Саморе, който беше добър преводач за мен. Нищо за компрометиране нито компрометиращо. Визита на учтивост, която остана в такава до края. Вярвам, че добро впечатление бе взаимно: и това бе началото на едно голямо добро. Моят темперамент ме води да виждам във всичко добрата страна, отколкото да виждам всичко с песимизъм.  Като цяло тази среща бе успешна; не е в състояние да направи много, но тук, на прага на големите духовни проблеми на света, постави началото на доверието и почитта, което е въведение на благодатта“. Това са думите с които Йоан XXIII описва срещата си архиепископът на Кентърбъри и примас на Англиканската църква. Става въпрос за „разчупването на леда“ от незапомнени времена и преди всичко да се даде богословско значение на това историческо събитие.

Под знака на Григорий Велики.

Йоан XXIII живее тази среща – за която ватиканският официоз Osservatore Romano посвещава само няколко реда – под знака на Григорий Велики. Папа Ронкали си спомня за своя предшественик в дневника си в деня след визитата на англиканския архиепископ, 3 декември 1960. Ронкали пише, че  именно неговия „велик предшественик“ е този, който „изпраща в Англия първия архиепископ на Кентърбъри, свети Августин“, а това е „добра поличба“ за срещата от личен характер, като тази година на 5 май 1961 с Елизабета II, която е „върховен водач на Църквата на Англия. През същия този месец на 22 май 1961 архиепископ Фишер призовава всички членове на Църквата на Англия да се молят за „успеха на Събора в Рим“.

Представител на Кентърбъри в Рим 

По време на своята визита в Рим в началото на онзи декември през 1960, архиепископ Фишер, се среща също и с ръководителите на новосъздадения Секретариат за единството на християните, пред които споделя желанието да изпрати в Рим своя личен представител и да проучи предложението да изпрати наблюдатели на Събора. Така в началото на 1961, Кентърбърийският архиепископ назначава и изпраща като свой личен представител в Рим, Бернард Паулей. За Фишер мисията в Рим трябва да поддържа по-скоро нисък профил. Става въпрос единствено да има човек на място, който да е в състояние да се възползва от възможностите, които се представят. Като контакти от католическа страна са избрани Дел Акуа и Кардинале, заради тесните връзки, които имат с папата и с новия Секретариат“.

От недоверието към общите усилия

Постепенно с течение на месеците недоверието, което до преди няколко месеца съществува между двете християнски деноминации, се превръща в общи усилия в областта на икуменическите отношения. И във всичко се долавя духът на папа Ронкали, неговите усилия - както по-късно пише кард. Агостино Казароли - „за преценката на мисленето или нагласите на най-далечните, за да се осъзнаят техните обективни трудности“ и способността му „да създава климат на доверие, въпреки разстоянието или дори загрижеността да не обиди другите, когато казва истината“.

Много се промени оттогава

От шейсетте години на миналия век до днес много неща се промениха. За няколко десетилетия или малко повече, с по-голямо взаимно доверие, икуменическият път напредна значително, независимо че доста бавно по причина и на възникналите нови проблеми, които в миналото не съществуваха. Всичко това стана благодарение на Втория ватикански събор, на работата на Международната англиканско-католическа комисия, на поредицата срещи между епископа на Рим и архиепископа на Кентърбъри, между Павел VI  и Рамзи, но също между Доналд Коган, Роберт Рънси и Джордж Кери с Йоан Павел II, и между полския папа и Бенедикт XVI с Роуан Уилямс, и накрая между Франциск и Джъстин Уелби, който бе ръкоположен за архиепископ на Кентърбъри два дни след първата литургия на папа Бергольо като глава на Римокатолическата църква. Паметен ще остане и онзи 14 юни 2013, когато Уелби посещава за първи път Рим като архиепископ на Кентърбъри и, който преди да се срещне с папа Франциск и кард. Кох, председател на папския съвет за насърчаване на християнското единение, се прекланя пред гроба на свети Петър и пред урната с тленните останки на Йоан XXIII, за да се моли за напредъка на икуменическия диалог.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.