2017-02-03 09:53:00

Папата към богопосветените: бъдете сред хората, а не религиозни функционери


Богопосветените не са „професионалисти по сакралност“ или  „религиозни функционери“ затворени в собствените стаи и схеми, а мъже и жени, които „придружават Исус да се срещне и да бъде сред своя народ“. Този призив отправи папа Франциск на литургията за празника Сретение Господне и Световен ден на богопосветения живот, която отслужи в четвъртък вечерта във ватиканската базилика Свети Петър. Папата прикани богопосветените да помогнат на братята и сестрите „да носят кръста“ в един наранен свят, който жадува да възкръсне.

Богопосветени от различни религиозни ордени и институти участваха в шествието със запалени свещи, които папата благослови. В проповедта си папа Франциск се спря на евангелския епизод от литургията за празника в който родителите на Исус го завеждат в храма, според Мойсеевия закон, за да го представят пред Господа (Лук. 2 ,27). Когато Мария и Йосиф донасят своето детенце в Йерусалимския храм, се осъществява първата среща между Исус и Неговия народ, представляван от двамата старци Симеон и Анна.

 „Това е срещата на Господ със своя народ, която носи радост и обновява надеждата – каза папата.. Възхвалата на Симоеон е химн на вярващия човек, който в залеза на своя живот може да каже: „надеждата в Бог никога не разочарова“:

„Животът трябва да бъде изживян с надежда, тъй като Господ изпълнява своето обещание“, каза папата. „Ние сме наследници на мечтите на нашите предци, наследници на надеждата, която не е разочаровала нашите майки и бащи, нашите основатели и  нашите по-големи братя“. „Добре е да приемем мечтите на нашите бащи, за да можем да говорим като пророци  днес и преоткрием онова, което е запалило нашето сърце. Мечта и пророчество. Памет за мечтите на нашите предци, майки и бащи и смелостта  да предадем напред, пророчески, тази мечти“.

Изкушението да се оцелее

„Такова отношение е плодотворно, но преди всичко ни предпазва от едно изкушение, което може да направи стерилен богопосветения живот: изкушението да се оцелее“, предупреди папата. „Едно зло, което постепенно навлиза в нас и в лоното на нашите общества. Такова отношение ни прави реакционери, страхливци,  бавно и безмълвно ни затваря в нашите домове и схеми. Връща ни към геройски дела – но в миналото – които вместо да предизвикат пророческата креативност от мечтите на нашите основатели, търси преки пътища да се избяга от предизвикателствата, които чукат на нашите врати“.

„Психологията на оцеляването отнема силата на нашите харизми – подчерта папата - защото ни кара да свикнем с тях, да ги направим лесни,        но лишавайки ги от онази креативна сила,  която е заложена в тяхното начало; принуждава ни да пазим пространства, сгради или структури повече отколкото да дадем начало на нови процеси. Изкушението да се оцелее ни кара да забравим благодатта, превръща ни в професионалисти по сакралност, а не бащи, майки и братя на надеждата за която сме призвани да пророкуваме“. С други думи, допълни Светия Отец, „изкушението на оцеляването превръща онова което Господ ни представя като възможност за мисия в опасност, заплаха и трагедия“.  

Заедно с Исус сред неговия народ

Връщайки се към евангелския разказ, папата подчерта, че само срещата с Исус прави народа щастлив: „Само присъствието на Исус сред нас може да ни възвърне радостта и надеждата, само това може да ни спаси от мисълта да оцелеем“. В настоящата епоха на големи промени, продължи папата, богопосветения  трябва да бъдат „квас сред множеството, според собствената харизма, да поеме ралото, за да израсте посятото зърно сред плевелите“:

„Да положиш Исус сред неговия народ означава да имаш сърце готово да познае върващия Исус по улиците на нашите градове, страни и квартали - обясни папата. Да положиш Исус сред неговия народ означава да поемеш кръста на нашите братя. Означава да докоснеш раните на Исус в раните на света, който е наранен и жадува и моли да възкръсне“.

„Да бъдем заедно с Исус сред неговия народ!“ – възкликна папа Бергольо. Но не като „религиозни функционери, а като  мъже и жени, които са непрекъснато опрощавани“ и които „споделят Божията утеха с другите. Да бъдем заедно с Исус сред неговия народ, зада почувстваме предизвикателството да открием и предадем мистичността да се живее заедно, да се срещаме, да си подаваме ръка, да бъдем част от хаотичното море, което с помоща на Бог  може да се превърне в братско преживяване и свято поклонничество“.

„Ако успеем да вървим по този път би било нещо много добро, оздравително, освобождаващо и пораждащо надежда!  - завърши папата. Да излезем от себе си и се единим едни с други трансформира нашия живот и нашата надежда във възхвала на Бога. Това може да стане действителност само ако направим наши мечтите на нашите възрастни и ги превърнем в пророчество“.

dg/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.