Папа Франциск: възкресението е сигурна реалност

„Да се надяваш, означава да живееш в очакване“. Това бе основния акцент в катехистичната беседа на папа Франциск по време на генералната аудиенция, продължавайки цикъла от беседи посветени на надеждата. След като през миналите седмици папата се спря на надеждата в Стария Завет, днес открои значението на тази добродетел в Новия Завет, „където се среща с новостта, представена от Исус Христос и неговата Пасха“.

Новост, чиято „свежест“ може да се долови в първото послание на свети Павел до Солуняните, откъс от което бе представен за размишление на присъстващите на аудиенцията. Светият отец припомни, че общността в Солун, до която пише Апостолът на езичниците, „е една млада общност, основана наскоро, но въпреки това вкоренена здраво във вярата“. Апостол Павел се опитва да помогне на тази млада общност да разбере ефектите и последствията на това единствено по рода си и решаващо събитие за история и живота на всеки един“. По-специално – поясни папата – „солуняните срещат трудност не толкова в признаването на Христовото възкресение, а по-скоро на възкресението на мъртвите“.

„Тази трудност я срещаме всички ние и днес. Наистина ли има живот след смъртта?, е въпроса, който често си задаваме“, посочи папата, припомняйки срещата си с една жена по време на една от последните генерални аудиенции.

Ето защо – подчерта папата – „е необходимо да се върнем към корените и основите на нашата вяра, за да осъзнаем онова, което Бог направи за нас чрез Исус Христос. Необходимо е да държим здраво, като шлем, надеждата в спасението, дори и пред изпитанията и в най-трудните моменти от нашия живот“.

Папа Франциск подчерта, че „когато се говори за надежда, можем да бъде подтикнати да я разбираме според общото разбиране за термина, т.е. отнасяйки се за нещо хубаво, което желаем, но което може да се реализира или не“. За пример папата посочи „надеждата за по-хубаво време, която може и да не се реализира“. „Но това не е християнската надежда – уточни папата – Християнската надежда е очакването на нещо, което вече е направено и, което със сигурност ще се реализира за всеки един от нас“.

Ето защо „също нашето възкресение и това на нашите близки не е нещо, което може или не може да се случи, а е една сигурна реалност, защото е вкоренена във възкресението на Христос“. Оттук и призива на папата „да се научим да живеем очакването, взимайки пример от бременните жени“. „Когато една жена разбира, че е бременна – каза папата, импровизирайки – всеки ден се учи да живее в очакване да види погледа на това дете, което ще се роди. Също ние трябва да живеем в очакване да намерим Господ и това не е лесно, но се научава“.

„Да се живее в очакване – продължи папата – предполага смирено и бедно сърце, защото само бедният умее да очаква. Онзи, който е изпълнен със себе си и притежава в изобилие, не умее да полага доверието си в никой друг, освен в себе си“. В този смисъл папата припомни, онова, което пише свети Павел: „Той (Исус) умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него“ (1Солун. 5, 10). „Тези думи са винаги повод за голяма утеха и мир. Ето защо сме призовани да се молим и за близките хора, които ни напуснаха, за да живеят в Христос и да бъдат в пълно общение с нас“.

svt/ rv