Папата: малодушието е грях, който парализира християнина

Нека Бог ни освободи от малодушието, което ни парализира като християни. Малодушието е грях, който ни кара да се страхуваме от всичко, заличава паметта, отнема надеждата, смелостта и търпението. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Папата насочи вниманието на присъстващите вярващи върху откъса от посланието до Евреите, предложен от литургията (10,32-39), който посочва три опорни точки за християнския живот: миналото, настоящето и бъдещето. „Преди всичко – каза папа Франциск – авторът на посланието ни приканва да помним, защото християнския живот не започва днес, а продължава днес“. Да помним – отбеляза папата – означава да си спомняме всичко, хубавите и лошите неща, означава да поставя моята история пред Бог, без да я покривам или укривам“.

„Братя, припомняйте си предишните дни: дните на ентусиазъм, на напредък във вярата, когато започнахте да живеете вярата, на изстраданите изпитание. Без паметта не можем да разберем християнския живото, но също не може да разберем духовния живот. Не само не може да се разбере, но не може да се живее християнски без памет. Паметта за Божието спасение в моя живот, памет за бедите в моя живот, но памет за това как Господ ме е спасил от тези беди. Паметта е благодат, която трябва да просим. „Господи нека не забравям твоето преминаваме в моя живот, нека не забравям добрите моменти, но също и лошите; радостите и кръстовете“. Християнинът е човек на паметта“.

Авторът на посланието – продължи папата – „ни казва също, че сме на път и в очакване на срещата с Господ и затова, ни призовава да живеем чрез вярата“:

„Той ни призовава да имаме надежда: да гледаме към бъдещето. Така както не може да се живее християнския живот без паметта за направените стъпки, не може да се живее и без да се гледа на бъдещето с надежда за срещата с Господ. „Още малко, твърде малко, и Идещият ще дойде и няма да се забави“, казва авторът на посланието. Животът е като едно дихание. Отминава. Когато си млад, мислиш, че имаш много години пред теб, но живота ни учи, че онази дума, която всички казваме: „Как минава времето“, идва много бързо. Но надеждата да Го срещнем е един живот между паметта и надеждата, миналото и бъдещето“.

Но в откъса предложен от посланието до евреите се призовава да се живее и настоящето, което – каза папата – „неведнъж е болезнено и изпълнено с тъга. Но въпреки това трябва да го живеем със смелост и търпение, т.е. честно, без срам и понасяйки превратностите на живота“. Папа Франциск припомни, че „всички сме грешници, но въпреки това трябва да вървим напред със смелост и търпение. Не трябва да сме неподвижни, защото това няма да ни помогне да растем“, предупреди папа Бергольо. Накрая посланието до евреите призовава „да се пазим от греха, който заличава паметта, надеждата, смелостта и търпението: малодушието. „Това е грях, който не позволява да вървим напред от страх, докато Исус ни казва: „не се страхувайте“. Малодушни са онези, които, винаги вървят назад, които пазят прекалено себе си и се страхуват от всичко“.

„Малодушните не рискуват, винаги са предпазливи. Но това парализира, дори те кара да забравиш всички получени благодати, премахва паметта и надеждата, защото не ти позволява да вървиш напред. Това е грях срещу паметта, смелостта, търпението и надеждата. Нека Господ да ни укрепи в паметта, нека увеличи нашата надежда, да ни дари всеки ден смелостта и търпението и да ни освободи от малодушието, от страха от всичко. Нека не забравяме думите на Исус, който казва: „Който иска да запаси живот си, ще го загуби“.

svt/ rv