Икуменическата обстановка в Германия

Действайте заедно в едно променящо се общество

Сред 81 милионното население днес на Германия, 50 милиона са християни. По-голямата част от тях принадлежат както на Католическата Църква, така и на регионалните Протестантски Църкви, които заедно образуват Евангелската Протестантска Църква в Германия   (EKD). Въпреки че другите присъстващи Църкви в Германия- свободни Църкви, Православната Църква и останалите – са сравнително по-малки, всички основни християнски традиции са представени тук днес.

Тъй като Германия е съставена от много кралства и княжества, до преди няколко века тя не е била обединена в една единствена Църква. Реформацията ръководена от Мартин Лутер породи схизми в лоното на християнството на Запад и приключи с избухването на войните между католическите и протестантските сили. Мирът в Аугсбург през (1555), който временно поставя край на тези конфликти, постаняваше,  че жителите на едно кралство или княжество трябваше да принадлежат към вярата на техния суверен. Хората, които имаха различни религиозни убеждения биваха заставени да се покръстят или пък да се преместят да живеят в друг район. Тези разпореждания касаеха лутераните и католиците, но не се прилагаха към учениците на Калвин и към анабаптистите, които от своя страна ставаха обект на преследвания. Мирът на Аугсбург трае повече от шестдесет години, чак до избухването на Тридесетгодишната война (1618-1648). Мирът беше възстановен благодарение на Вестфалският Мир, който предприе разпоредбите на Мира на Аугсбург, като ги разшири, за да обхващат и Калвинистите. Това доведе до регионална конфесионална изолация на целия германски народ. Религиозното разнообразие в лоното на една суверенна държава беше немислимо и след ужасите на войната, недоверието и враждебността бяха внушени между различните вероизповедания.

През XIX век, се родиха други Църкви и изповедания в Германия: баптистите и методистите, така също и Църките ранна лутеранска, ранна реформистка и ранна католическа. Тяхната поява често е причинена от движения за вътрешни възражения. Тези Църкви обхващаха относително малък брой верни и бяха в по-голямата си част малко склонни да приемат екуменически отношения.

След Втората Световна Война панорамата на християнските Църкви в Германия значително се преобрази. Около 12 милиона души с немски произход трябваше да избягат или бяха експулсирани от Източна Европа. Когато те са се установили в Германия, тяхната евентуална принадлежност към определено вероизповедание не се е вземала предвид, така че доста протестанти са се заселили в католическите квартали, както и обратното. Двете вероизповедания са били доведени така да живеят в непосредствен  контакт.

Усиленото търсене на работна ръка, което се дължи на индустриалния и икономически растеж непосредствено след войната, кара германското правителство и многобройни средиземноморски страни да сключват договори с «работници емигранти »[1]. Голям брой хора от Италия, Испания, Португалия, Гърция, Югославия, Турция, Мароко и Тунис дойдоха да се настанят в Германия, и така нарасна религиозното разнообразие в страната. По-специално православното присъствие рязко се увеличи в Германия. В началото се очакваше, че тези имигранти ще се завърнат в своите родни страни след няколко години – откъдето идва и названието им  «гастарбайтери- поканени работници» – но доста от тях се установиха окончателно, повлиявайки чрез своето присъствие върху начина на живот и културата  в Германия. Годините около 1980 се характеризираха с нарастване броя на емигрантите с немски произход, които пристигаха от Съветския Съюз, основно православни, баптисти или юдеи. През последните години войната, терорът и социалното напрежение в Близкия Изток, Африка, Афганистан, Украйна и в много други страни отприщиха огромна вълна от бежанци. Ако по-голямата част от тях бягат към съседни райони, то нарастващ  брой мигранти се опитват да намерят убежище в Германия и други страни в Европа.

В бившата Източна Германия Църквите, особено Протестантската Църква, играеха ключова роля в събитията, които доведоха до падането на Берлинската стена  през 1989 година и до разпадането на комунистическия режим. Това обаче не попречи християнската вяра да загуби от своята значимост в Източна Германия. Британският всекидневник «The Guardian » стигна до там, че описа Източна Германия като  « най-атеистичното място в света». В никакъв случай не означава, че само Комунистическият режим е отговорен за липсата на интерес към религията; християнската вяра вече всъщност беше започнала да вехне в Източна Германия, много преди комунистите да вземат властта. Отнася се за един неагресивен атеизъм за разлика от този, който изпълва така наречените « нови атеисти». От друга страна това, което го характеризира е дълбоко безразличие по отношение на всички видове религиозни убеждения. При една анкета, когато попитаха Берлинчани дали се считат за вярващи или невярващи, един от тях  отговори: « Нито едното, нито другото. Аз съм нормален ».

Днес в Германия живеят хора с различен и многобразен културен  произход, които имат различни вярвания или пък нямат такива. Приблизително една трета от населението принадлежи на една от регионалните протестантски Църкви обединени в EKD, другата трета са католици и малко по-малко от една трета остават да са хората, които не принадлежат на нито една религия. 1,7 % от хората в Германия се обявяват за православни християни  и 1,8 % са членове на свободните Църкви. Последните са в по-голямата си част Църкви здраво вкоренени в Реформацията, от историческа и теологична гледна точка, но те нямат официални отношения с Държавата, каквито поддържат Католическата Църква или Протестантската Църква (EKD). Германия наброява също така  4,9 % мюсюлмани и  0,1 % юдеи.

Църквите в Германия все още не са преодолели всички техни различия, но се научиха да работят заедно. По време на режима на Национал социалистите –християните си сътрудничеха с правителството. Другите обаче се противопоставяха и дори бяха затворени или интернирани в концентрационни лагери.  Да живеят и страдат заедно под нацистката диктатура сближи християните от различни вероизповедания.  Днес Немските Църкви много добре си сътрудничат в изпълнението на мисията на Църквата и свидетелстването на Евангелието с думи и дела. Католическата Църква и Протестантската Църква (EKD) наброяват доста верни, именно на тях се дължи голяма част от екуменичното сътрудничество в Германия.

Това се случва най-вече на местно ниво, например по време на Седмицата за молитва на Евангелския съюз или в рамките на Седмицата за молитва за християнско единство. Съседни енории и местни общности често организират екуменични дейности, такива като срещи за библейски етюди, дискусии по теологични теми. Те организират заедно фестивали, създават общи интернет сайтове, посещават новодошлите в техния квартал, разпространяват брошурки или листовки в местните гари и автогари с информации за Църквите. Този вид дейност често пъти се извършва от доброволци на местните Църкви. В някои райони, общности и енории е установено истинско местно екуменично наследство с подписването на официално споразумение, определящо конкретно тяхното сътрудничество. Този тип документи по принцип се основава върху текстове от декларации, приети споразумения чрез ръководителите на съответните Църкви.

Икуменическото сътрудничество се развива също така на ниво църковни лидери. Една група католически епископи и протестантски епископи от EKD например се събират два пъти годишно, за да дискутират съвременни теми, които касаят Църквите. Една друга група предпочете  да се съсредоточи върху теологичните въпроси, като например концепцията за човешкото достойнство. Паралелно с тези двустранни срещи, се провеждаха редовно и други срещи от една страна между представителите на Православната Епископска конференция, Католическата църква и протестантските епископи, а от друга между Асоциацията на свободните Църкви и  Евангелските протестантски църкви.

Една от характеристиките на християнския немски пейзаж е организирането от всяка Църква на големи мероприятия и събирания адресирани към нейните членове. Това са  Katholikentage за Католиците и за Протестантите Kirchentage. Те се провеждат на всеки две години и се организират съответно от Централния Комитет на немските католици и чрез протестантската немска  Kirchentag  (DEKT). По принцип се касае за срещи насочени основно към членовете на една Църква, но от много години насам членовете на другите Църкви вземат също участие в тях или са поканени като гост-проповедници. 

През 2003 и 2010 година се проведоха две икуменически срещи Ökumenische Kirchentage, организирани съвместно от всички Църкви членки на Съвета на Църквите в Германия. Много важни въпроси, касаещи немското общество бяха поставени в центъра на дебатите (световната финансова криза, климатичните промени, етични въпроси относно човешкия живот, справедливостта и т.н…) Множество библейски проучвания, богословски дискусии и икуменически служения намериха своето значимо място в тях. Тези срещи особено тези на икуменическите Kirchentage са отлична възможност за немските християни да покажат, че те не само са активни, но също така са готови да работят заедно, за да се постигне диалог с останалата част от немското общество.  

Съвет на християнските Църкви в Германия

Съветът на християнските Църкви в Германия (Arbeitsgemeinschaft Christlicher Kirchen = ACK=СХЦ) беше създаден на 10 март 1948 г., т.е. няколко месеца преди основаването на Световния съвет на Църквите, от Църквите членки на EKD, Менонити, Баптисти, Методисти, и ранната Католическа Църква. През 1974г., десет години след приемането на Декрета за икуменизма от Втория ватикански събор, Католическата Епископска Конференция в Германия се присъедини към Съвета на Църквите. Същата година Православната Църква решава да стане също член на Съвета на Църквите. След обединението на Германия, западно-германският и източно-германският Съвет на Църквите се сляха в един. Техните структури и различни  начини за набиране на членове изпитваха необдимост от създаване на нова екуменична организация, основана върху нов статут. Към момента седемнадесет Църкви са присъединени към Съвета на християнските Църкви в Германия. Впрочем шест Църкви са поканени членове и четири екуменични организации имат статут на наблюдатели.

През 2003 година, по време на първия икуменически Kirchentag в Берлин, представителите на всички Църкви членове на СХЦ в Германия взеха участие в общото икуменическо служение и подписаха Екуменична Харта - Charta Oecumenica изготвена от Конференцията на Европейските Църкви (KEK) и Съвета на Католическите Епископски Конференции в Европа. СХЦ в Германия публикува документ за размишления върху значението на Икуменическата Харта в контекста на немската действителност и върху методите за нейното прилагане в Германия.

През  2010, във връзка с втория икуменически  Kirchentag в Мюнхен,  СХЦ в Германия въведе един  «Икуменически Ден на сътворението», прилагайки така една от препоръките на Икуменическата Харта. Икуменическия ден на Сътворението е едновременно общо свидетелство за нашата вяра в Бог, Създателят, както ни го напомня нашата обща мисия, която е да опазим Божието Сътворение. Този ден на Сътворението се чества всяка година в първия петък на месец септември. Той е честван за пръв път от СХЦ в Германия в православната Църква в Брюл (Brühl). Днес тържества се провеждат  в цяла Германия. СХЦ в Германия насърчава всички немски  християни да честват  този Ден, за който предварително се отпечатват СХЦ в Германия необходимите материали относно организацията за времето, за молитвите, както и допълнителни текстове с цел да се подпомогнат хората в подготовката на тяхното служение.   

Кръщението също е една дълго дебатирана тема в лоното на Съвета на Църквите. През 2007 година единадесет Църкви членки подписаха споразумение за взаимно признаване на Кръщението. При това пет членки на Съвета на Църквите, сред които и Менонитите и Баптистите, не успяха да го подпишат. СХЦ в Германия от тогава задълбочи проучването по тази тема, по която бяха и част от дискусиите в заседанията на Генералната Асамблея. Един симпозиум отворен за всички се проведе през месец март 2014г. СХЦ в Германия също така се ангажира с работа по темата заедно с Икуменическия Съвет нa Финландия.

Членовете 10 и 11 от  Икуменическата Харта  препоръчват да се засили диалога с представителите на юдаизма и насърчават обмена между християни и мюсюлмани. В отговор СХЦ в Германия се ангажира с три организации, една юдейска и две мюсюлмански за провеждането на една инициатива озаглавена « Weißt du, wer ich bin ? » ( Знаеш ли кой съм аз?) Благодарение на нея верните от трите религии са насърчени да се опознаят и да стартират общи проекти на местно ниво, получавайки консултиране и финансова подкрепа. Една жена мюсюлманка е ангажирана с координацията на този проект, който е субсидиран от публичните немски и европейски институции.

СХЦ в Германия също така доста размишлява относно текста на « Християнското свидетелство в мултирелигиозния свят» и състави работна група, която да координира проучването на тази тема. По време на един симпозиум, който се проведе през 2014 година, представителите на Църквите членки от СХЦ  и от Евангелския Алианс (AE) успяха да размишляват заедно по такива въпроси, като свидетелството и междурелигиозния диалог. Това им позволи да създадат по-тесни връзки, така че Евангелският съюз подаде молба за присъединяване към  СХЦ в Германия в качеството си на наблюдател.

Икуменически предизвикателства

Едно от основните икуменически предизвикателства, пред което се изправя Германия е да запази място, където по-малките Църкви, като обхват да могат да се срещнат като равни с две от по-големите например. Католическата Църква и Евангелската Протестантска Църква (EKD) са почти еднакви като измерение и разполагат с едни и същи ресурси. Именно затова тяхното сътрудничество съвсем естествено обхваща широк кръг от теми, вариращи от  «смесени бракове» до въпроса,  касаещ  отношенията между Държавата и Църквата. Все пак това строго двустранно  сътрудничество често възпрепятства останалите Църкви и дори СХЦ в Германия да вземат участие в екуменичния дебат. В действителност СХЦ има между другото  за своя основна мисия да помни, че в Германия не съществуват само две Църкви, както и да насърчава и облагодетелства диалогът и сътрудничеството на многостранно ниво.

Друга основна трудност за преодоляване е чувството за безсилие, което изпитват много хора, особено тези, които дълго време са работили на местно ниво и не виждат никакъв прогрес в икуменическата област. Тази неудовлетвореност е още по-жива когато повдигнатият въпрос е този, когото обикновено наричаме «евхаристийно гостоприемство», това ще рече събирането около Господнята трапеза за християните от различни вероизповедания. В Германия съществуват много двойки сформирани от съпрузи, принадлежащи на различни Църкви. Те не се стремят само да могат да получават заедно причастие; много от тях са дълбоко убедени, че икуменическото движение би трябвало да бъде по-плодотворно, отколкото е сега, а и те не са удовлетворени, когато го виждат  в стагнация вместо да върви напред и да се развива решително.

В Германия много хора наистина не познават християнската вяра, изглежда и че не се интересуват да я разберат  по-добре, а още по-малко да се присъединят към нея. Ако Църквите вземат сериозно при сърце своята мисия, която е да отидат и да направят всички народи ученици на Христос (виж Мт 28, 19), един от техните приоритети би трябвало да бъде да се работи за диалог с тези хора. Но вместо да се изправят индивидуално пред това предизвикателство Църквите би трябвало да отговорят заедно, този опит ще им позволи да задълбочат своето взаимно разбирателство  и взаимно да се окуражават. Поставяйки своята обща вяра в центъра на техния ангажимент могат само да  засилят връзките, които ги обединяват. Също така да се опитат заедно да обяснят по разбираем начин в какво вярват християните, може да помогне на Църквите самите те да научат повече за своята собствена вяра. 500та  годишнина на Реформацията би могла да бъде възможност да се напомни открито на всички – християни и невярващи– какво означава в крайна сметка да бъдеш християнин: да вярваш в Божията любов, представена в Исус Христос заради нас човеците и за цялото Сътворение. Ето защо Църквите в Германия решиха, че тази годишнина ще бъде преди всичко едно служение на Христос.

превод в. Истина-Veritas