Германия, земята на лутеранската Реформация

През 1517 г. Мартин Лутер изразява притеснения за това, което той смяташе за злоупотреби в Църквата по негово време, обявявайки публично 95 тезиса. През 2017 г. се отбелязват 500 г. от това ключово събитие в движенията на Реформацията, които оставят белег в живота на Западната Църква за векове. Това събитие е една спорна тема в цялата история на отношенията между Църквите в Германия и така е и до ден днешен. Германската евангелистка Църква започна да се подготвя за юбилея през 2008 г., фокусирайки се всяка година върху някой аспект от Реформацията: Реформация и политика, Реформация и образование... Тази Църква покани и своите икуменически партньори на различни нива, за да дадат своя принос за отбелязването на събитието през 2017 г.

След широки дебати, понякога и тежки, Църквите в Германия бяха единодушни, относно начина за икуменическо отбелязване на годишнината от Реформацията, която трябва да бъде един „празник на Христос” (Christusfest). Ако акцентът е поставен върху Исус Христос и върху неговото спасително дело, което е център на християнската вяра, тогава всички икуменически партньори на Евангелистката Църква (католици, православни, баптисти, методисти, менонити и др.) ще могат да участват в празненствата на годишнината. 

Имайки предвид, че историята на Реформацията е белязана с болезнени разделения, това съгласие е едно голямо постижение. Католическо-лутеранската комисия за единението беше работила неуморно, за да се стигне до едно общо разбиране за възпоменанието. Важният документ „От конфликта към общението” признава, че и двете традиции пристъпват към това събитие в една икуменическа епоха, след резултати от 50 години активен диалог и с едно обновено разбиране на тяхната история и богословие. Разграничавайки полемичните аспекти от богословските стимули на Реформацията, католиците са сега в състояние да чуят предизвикателството на Лутер към днешната Църква, признавайки го за „свидетел на Евангелието” („От конфликта към общението”, н. 29). След векове на взаимно осъждане и презрение, през 2017 г. християните лутерани и католици, за първи път, ще възпоменават заедно началото на Реформацията

От това съгласие и от по-широкия икуменически контекст се появява силната тема на Седмицата за молитва за християнско единение за тази година: „Любовта Христова ни подтиква към помирение” (вж. 2 Кор. 5, 14-20).

Тема на Седмицата за молитва за християнско единение 2017

Когато германският национален организационен комитет се събра през есента на 2014 г., веднага беше ясно, че материалите за Седмицата за молитва 2017 трябва да има 2 централни пункта: от една страна трябваше да се отбележи Божията любов и благодат, „спасение на човечеството по благодат”, което е важна тема за Църквите, белязани от реформата на Мартин Лутер. От друга страна материалите трябваше да признаят болката от последвалото разделение на Църквите, наричайки вините по име и давайки една перспектива да се направят стъпки към помирението.

Апостолическото насърчение „Evangelii Gaudium” даде накрая идеята за тема за тази година с цитата: „Любовта Христова ни подтиква” (н. 9). С този стих (2 Кор. 5, 14), взет в контекста на петата глава от Второто послание до коринтяните, немският комитет формулира темата за Седмицата.

Библейският текст - (2 Кор. 5, 14-20)

Библейският текст подчертава, че помирението е дар за цялото творение, идващ от Бог. „Защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението” (ст. 19). Резултатът от Божието дело е, че човекът, който се е помирил чрез Христос е призван, от своя страна, да проповядва това помирение с думи и дела: „Любовта Христова ни подтиква”. „И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!” (ст. 20). Текстът подчертава, че това помирение не е без жертва. Исус е дал живота си, умрял е за всички. Посланиците на помирението по същия начин са призовани, в неговото име, да дадат живота си. Те не живеят за себе си, те живеят за този, който умря за тях.

Призовани към свидетелство

Любовта на Христос ни подтиква към молитва, но и да отидем и извън молитвата за християнско единение. Общностите и Църквите имат нужда от дара на Божието помирение, което е извор на живота. Но те най-вече имат нужда от него, за да дадат свидетелство на света: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.” (Йн 17, 21).

Светът се нуждае от посланици на помирението, които ще събарят бариери, ще строят мостове, ще утвърждават мира и ще отварят вратата на нови стилове на живот, в името на единствения, който ни помири с Бога – Исус Христос. Неговият Свети Дух ни води по пътя на помирението в неговото име.

Текстовете бяха написани през 2015 г., когато много хора и Църкви в Германия бяха ангажирани в практикуването на помирението, давайки подслон на множество бежанци от Сирия, Афганистан, Еритрея, Западните Балкани, които търсят защита и нов живот. Практическата помощ и ефективните действия срещу ксенофобията бяха ясно свидетелство за помирението на германската нация. Като служители на помирението, германските Църкви активно подпомогнаха бежанците, намирайки им нови домове, като в същото време търсеха да се подобрят условията за живот в държавите, които те са напуснали. Конкретната помощ е толкова нужна, колкото и молитвата за помирение и мир, за да се даде малко надежда и утеха на тези, които търсят да избягат от тяхната лоша ситуация.

Нека изворът на помирението в Бог, дадено безплатно, да потече през Седмицата за молитва през тази година, за да могат много хора да намерят мир, да се възстановят връзките, за да могат народи и Църкви да се почувстват подтикнати от Божията любов да живеят един помирен живот и да премахнат бариерите, които ги отделят.

vik/ rv