Папа Франциск: за да следваме Исус трябва да рискуваме

Динамичен човек, постоянно на път, който винаги е готов да рискува. Това е основната характеристика на християнина, очертана от папа Франциск в проповедта на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

В размишлението си пред присъстващите вярващи папата коментира евангелския откъс, разказващ за парализирания човек, когото хората спускат от покрива на къщата, където е отседнал Исус (Мк. 2, 1-12). Действието се развива в Капернаум, където „се събират много хора“, за да следват Исус. „Тези хора – отбеляза папата - бяха привлечени от неговата власт, от нещата, които казваше и как ги казваше. Хората разбираха онова, което Исус казваше, но Той изцеляваше също и много хора вървяха след него, за да бъдат изцелени“.

„Искреността на намеренията на тези войнства от последователи на Исус вероятно бе непълна“, коментира папата. Въпреки това – продължи той – „Господ позволява на всички да Го следват, защото знаеше, че всички са грешници“. Но най-големият проблем според папата „не са онези, които следваха Исус, а онези, които оставаха неподвижни“.

Папа Франциск идентифицира в тази категория „някои книжници“, които не следваха Исус, а гледаха от балкона. Те никога не рискуваха, а гледаха само. Смятаха се за „чисти“ и смятаха последователите на Исус за „невежи и суеверни хора“. „Колко пъти и ние – коментира папата – когато виждаме милостта на обикновените хора, се затваряме в онзи клерикализъм, който вреди много на Църквата“.

Освен книжниците, като пример за „неподвижни“ хора, папата посочи онзи човек, който „от 38 години стои близо до къпалнята наричана „Витезда“, (Йоан 5, 1-18): неподвижен, огорчен от живота, без надежда. „Също той – каза папата – е един от неподвижните, който не следваше Исус и нямаше надежда“.

Характеристиката на онзи, който следва Исус е способността му да рискува. „Хората от днешния евангелски откъс са тези, които рискуват: те пробиха покрива на къщата, като рискуваха да бъдат заведени пред съда от собственика и да заплатят щетите. Те рискуваха, но искаха да отидат при Исус“, коментира папата.

В този контекст папа Бергольо припомни и болната жена (Лк. 8, 43-48), която „искаше скришом да докосне само краищата на Исусовата дреха, рискувайки да бъде засрамена. Рискува: искаше да оздравее, искаше да стигне до Исус“. Папа Франциск припомни също и хананейката, просеща от Исус да изцели едничката ѝ дъщеря (Мт. 15, 22-28). „Жените – каза той- са тези, които рискуват повече от мъжете. Това е вярно: те са по-добри и трябва да го признаем“.

Всички тези епизоди – посочи папата – „ни казват, че да се следва Исус не е лесно, но е хубаво. Понякога може да станем за присмех, но е усилие, което е компенсирано от факта, че Исус изцелява душата и ни прощава. Всички ние – прибави той – знаем, че сме грешници. Затова, нека следваме Исус, за да Го срещнем. Нека да рискуваме“.

Поуката, която можем да извлечем от днешния евангелски откъс – завърши папата – е „да следваме Исус, рискувайки. Това означава да имаме вяра. Затова, трябва днес да се запитаме: „Вярвам ли в Исус, поверявам ли моя живот на Исус? Дали вървя зад Исус, дори да съм смешен понякога? Или съм седнал и гледам какво правят другите, гледайки живот или съм седнал със затворена душа от горчивина и липса на надежда?“.

svt/ rv