Папа Франциск: не полагайте надежди във фалшивите идоли

„Надеждата, или както някои казват „да се мисли позитивно“, винаги ще бъде първичната нужда на човек“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе във ватиканската аула „Павел VI“ в присъствието на повече от 6 хиляди вярващи и поклонници. Папата продължи цикъла от катехистични беседи, започнат през месец декември и посветен на християнската надежда, като насочи вниманието на присъстващите към „ясновидците, които четат на ръка или на карти, давайки фалшиви надежди за власт, успех, красота или здраве“.

Надеждата – отбеляза папа Франциск, позовавайки се на псалм 115, предложен за размишление на присъстващите – „е първичната нужда на човек: надежда в бъдещето, вяра в живота, така нареченото „позитивно мислене“. Но това, което е важно – подчерта папата – „е тази надежда да бъде положена в онова, което може наистина да помогне да се живее и да даде смисъл на нашето съществувание“. Ето защо, Свещеното Писание винаги ни предупреждава за фалшивите надежди, които ни представя света, разобличавайки тяхната безполезност и показвайки тяхното безсмислие. „Това, Свещеното Писание го прави по различни начини, но преди всичко разобличавайки неистинността на идолите в които човек постоянно е изкушаван да полага своята вяра, превръщайки ги в обект на неговата надежда“, каза папата.

Вярата – подчерта папата – „означава да се довериш на Бог, но идва момент в който сблъсквайки се с трудностите на живота, човек изпитва слабостта на това доверие и има нужда от една различна сигурност, осезаема и конкретна. Вярвам на Бог, но ситуацията е малко лоша и затова се нуждая от една по-конкретна сигурност. В това се крие опасността! Именно в този момент сме изкушавани да търсим дори ефимерни утешения, които запълват празнотата на самотата и смекчават умората да вярваме“.

Често – каза папата – „мислим, че можем да намерим тази сигурност в парите или в съюзите с властимащите, в сигурността на суетата и светския живот, във фалшивите идеологии. Понякога я търсим в един бог, който да се огъне пред нашите искания и да се намеси магически, за да промени реалността и да я направи такава, каквато я искаме; това е един идол и именно, защото е такъв не може да направи нищо, той е безпомощен и лъжлив. Но на нас много ни харесват идолите“, посочи папата, който даде пример с ясновидците, които срещу заплащане ти дават празни надежди. „Ние – каза папата – сме силно привързани към тях, купуваме празни надежди, докогато не се доверяваме на надеждата дадена ни даром от Исус, който дари безвъзмездно живота си за нас“.

Папа Франциск се спря на предложения за размишление на вярващите Псалм 115, който „ни представя, по един ироничен начин, напълно ефимерната реалност на тези идоли. Трябва да осъзнаем – призова папата – че не става въпрос само за изображения направени от желязо или друг материал, но също и тези изградени в нашите мисли, когато се доверяваме в ограничени реалности, които превръщаме в абсолютни, или когато свеждаме Бог до нашите схеми или идеи за божественото; един бог, който е подобен на нас, разбираем, предвидим, именно като идолите за които говори Псалма. Човек, образ Божий, си изгражда един бог по свой образ, който е дори един несъвършен образ: не чува, не реагира, но преди всичко не може да говори. На надеждата на Господаря на живота, който със своето Слово сътвори света и води нашия живот, се противопоставя доверието в неми подобия. Идеологиите с техните претенции за абсолютното, богатствата, властта и успеха, с техните илюзии за вечността и всемогъществото, ценности като физическата красота и здравето, когато се превръщат в идоли, на които да принасяш в жертва всяко нещо, са реалности, които объркват мислите и сърцето, и вместо да спомагат живота, отвеждат към смъртта. „Причинява болка в сърцето и е много лошо онова, което един път чух в един диоцез. Една жена, много добра и красива, се хвалеше с красотата си, коментирайки сякаш е нещо естествено, че е трябвало да абортира, защото нейното тяло е много по-важно. Ето, тези са идолите, които те отвеждат по грешния път и не те правят щастлив“.

Ако се полага надеждата в идолите – продължи папата – „както казва Псалмът, ще имаме уста, но няма какво да кажем, ставаме неспособни да помагаме, да променим нещата, неспособни да се смеем, да се даряваме, да обичаме. Също и ние, набожните хора, сме заплашени от това, когато следваме светския дух: трябва да останем в света, но да се защитаваме от илюзиите на света“, каза папата. В този смисъл – подчерта той – „християнската надежда никога не разочарова, докато идолите винаги разочароват, те са фантазия, а не реалност. Това е прекрасната реалност на надеждата: когато се доверяваме на Господ ние ставаме като него, благословията Му ни превръща в негови чеда, които споделят неговия живот“.

svt/ rv