Папата: за да се даде надежда, трябва да се сподели чуждата болка

Папа Франциск проведе днес първата си за Новата 2017 година генерална аудиенция, във ватиканската зала „Павел VІ“. Той продължи катехизистичните си беседи, посветени на християнската надежда, като отбеляза, че „за да се говори за надежда на отчаяния, трябва да споделим с него отчаянието му“. Светият Отец се спря на библейската фигура на Рахил, за да подчертае, че сълзите могат да бъдат „семена на надежда“ и посочи, че „за да избършем сълзите от лицето на страдащия, трябва да плачем заедно с него“.

Рахил, която в книгата Битие умира при раждането на втория си син, е представена от пророк Йеремия, като се обръща към израилтяните в изгнание, „в една реалност на болка и плач“, оплаквайки чедата си в изгнание: „Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма вече“ (Йер. 31, 15).

Папа Бергольо посочи, че „Рахил не иска да бъде утешена. Този отказ изразява дълбочината на болката й и горчивината на плача й. Пред трагедията от загубата на децата“, подчерта Папата, „една майка не може да приеме утешителни думи и жестове, които винаги са неподходящи, никога не могат да намалят болката от една рана, която не може и не иска да заздравее. Болка, съответстваща на любовта. Всяка майка знае всичко това; и толкова много са днес майките, които плачат, които не се примиряват със загубата на дете, неутешими пред смъртта, която не може да се приеме. Рахил крие в себе си болката на всички майки по света, на всяко време и сълзите на всяко човешко същество, което плаче за непоправима загуба“.

 

Папата изтъкна, че отказът на Рахил, която не иска да бъде утешена, „ни показва и колко деликатност се изисква пред чуждата болка. За да се говори за надежда на отчаяния, трябва да споделим с него отчаянието му; за да избършем сълзите от лицето на страдащия, трябва да плачем заедно с него. Само така нашите думи наистина ще могат да дадат малко надежда. И ако не мога да изрека по този начин думи, с плач, с болка, тогава по-добро ще е мълчанието, милувката, жестът, без никакви думи“.

Папа Бергольо отбеляза, че „Бог, със своята нежност и любов“, отговаря на плача на Рахил „с искрени, а не с престорени думи“: „Сдръж плача си, сълзите си, тъй като мъките ти ще бъдат възнаградени: те ще се завърнат от чуждата страна… синовете ти ще се завърнат в собствената си земя“.

Папата поясни, че „тази жена, която бе приела да умре при раждане, за да може синът й да живее, с плача си сега става начало на нов живот за изгнаниците, за пленниците, за онези, които са далече от родината:

„Към болката и към горчивия плач на Рахил, Бог отговаря с обещание, което сега за нея може да бъде причина за истинско утешение: народът ще може да се завърне от изгнание и да живее свободен във вярата своята връзка с Бог. Сълзите породиха надежда. А това не е лесно да се разбере, но е истина. Толкова пъти, в нашия живот, сълзите сеят надежда, те са семена на надежда“.

Папа Бергольо поясни, че текстът на пророк Йеремия след това е повторен и от евангелиста Матей, и е приложен към избиването на младенците, като ни изправя пред трагедията на избиването на беззащитни човешки същества, пред ужаса властта, която презира и премахва живота. „Младенците във Витлеем ще умрат заради Исус. А Той, невинният агнец, след това ще се пожертва за всички нас:

„Божият Син влезе в болката на хората: нека не се забравя това. Когато някой се обръща към мен и ми задава трудни въпроси, например: „кажете ми, Отче, защо страдат децата?“, аз наистина не зная какво да отговоря. И казвам само: „Погледнете Разпятието: Бог ни даде Сина си, Той е страдал, може би в това ще намериш отговор… Само гледайки към Божията любов, която дава Своя Син, дал живота си за нас, може да ни се посочи някакъв път на утешение“. Затова казваме, че Божият син е влезнал в болката на хората; споделил е и е приел смъртта; неговата Дума безапелационно е дума на утешение, тъй като се ражда от плача“.

След беседата си, Папа Франциск припомни, че „вчера от Бразилия дойдоха драматични новини за загиналите по време на бунта в затвора в  град  Манаус: „Изразявам болка и безпокойство за случилото се. Насърчавам към молитва за загиналите, за техните близки, за всички затворници и за работещите в затворите“.

Папата припомни, че много деца все още са жертва на конфликти и насилия: в поздравленията си към арабскоговорящите поклонници, Светият Отец се обърна по-специално към дошлите от Йордания, Ирак и Близкия Изток, където хората продължават да се умират.

Накрая, на полските поклонници Папата припомни, че след два дни е празника Богоявление: „по улиците на вашите градове и в редица местности ще преминат тържествени шествия на Влъхвите. Като присъствате на тези прояви, припомнете на всички, че Исус, роден във Витлеем, присъства в цял свят, близо е до нас, носи ни спасение и иска да обитава сърцето на всеки един“.

man / rv