2016-12-28 14:05:00

Папа Франциск: надеждата в Бог никога не разочарова


„Няма нищо по-хубаво от това да се доверяваш на Бог, надеждата никога не разочарова. Надеждата не е сигурността, която премахва всяко съмнение и недоумение, понякога надеждата е мрак, но тази е надеждата, която те води напред“. Това посочи папа Франциск в последната за годината генерална аудиенция за поклонниците и вярващите в Рим, която проведе във ватиканската аула „Павел VI“. Светият отец насочи вниманието на присъстващите върху „доверието в Бог“, като продължи започнатият преди две седмици цикъл, посветен на християнската надежда. В края на аудиенцията кратко представление представиха група циркови артисти, на които папата благодари от сърце, като припомни, че „красотата винаги ни приближава до Бог“.

За размишление на присъстващите папата предложи фигурата на Авраам, който доверявайки се на Бог, обещал му да го дари със син, „тръгва на път, оставя своята земя и се превръща в чужденец, надявайки се в този „невъзможен“ син, когото Бог трябва да му дари въпреки, вече напредналата възраст на Сара. Авраам вярва, неговата вяра се отваря към една привидно неразумна надежда; тя е способността да се отиде отвъд човешката логика, мъдростта и благоразумието на света, отвъд онова, което по принцип е смятано за здрав разум, за да вярва в невъзможното. Надеждата открива нови хоризонти, прави ни способни да мечтаем за онова, което дори е немислимо. Надеждата ни въвежда в мрака на едно несигурно бъдеще, за да вървим в светлината. Надеждата е една красива добродетел и ни дава сили. Но това – каза папата – е един труден път. Също за Авраам настъпва момента в който изпада в отчаяние. Той се довери, изостави своя дом, своите приятели, всичко. Тръгна и пристигна в страната, която Бог му посочи, но времето минава и обещания син от Бог все още го няма, утробата на Сара е затворена и неплодна. „Авраам – посочи папата – не казвам, че е изгубил търпение, а по-скоро се оплаква на Господ. Нека се научим на това от нашия отец Авраам: да се оплакваме на Господ, защото и това е вид молитва. Понякога, когато изповядвам – сподели папата – ми казват: „Оплаках се на Господ“, а аз отговарям: „Оплаквай се, Той е Баща!“. Това е начин да се молим: да се оплакваме на Господ е добро нещо!“, каза папата импровизирайки.

„Авраам – продължи папата – се оплаква на Господ като казва: аз оставам бездетен и наследник в дома ми е Елиезер от Дамаск.  И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и ето мой наследник ще бъде слугата ми. И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник. След това го изведе навън и (му) каза: погледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци. Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание (Бит. 15, 2-6). Сцената на разговора между Авраам и Бог – каза папата – „се развива през нощта, вън е тъмно, но също сърцето на Авраам е изпълнено с мрак от разочарованието, от обезсърчението, от трудността да продължи да се надява в нещо невъзможно. Авраам е вече в напреднала възраст, изглежда така, сякаш вече няма време за син и слугата му ще стане наследник на всичко“.

„Авраам се обръща към Господ, но Бог, въпреки че е там и говори с него, е така сякаш вече се е отдалечил, сякаш не е удържал на думата си. Авраам се чувства сам, той е стар и уморен, а смъртта е вече близо. Как може да продължи да се доверява? Въпреки това, неговото оплакване е една форма на вярата, един вид молитва. Въпреки всичко, Авраам продължава да вярва в Бог и да се надява, че нещо все още може да се случи. В противен случай, защо да призовава Господ, да му се оплаква, да му припомня обещанията? Вярата не е само тишина, която всичко приема без възражения, надеждата не е сигурността, която те предпазва от съмненията и недоуменията, много пъти надеждата е мрак, но надеждата е тази, която те води напред. Вярата е също борба с Бог, показвайки му нашето огорчение, без да се преструваме: „ядосах се с Бог и му казах всичко“, но Той е Баща, иди си в мир. Надежда е също да не се страхуваме да виждаме реалността такава каквато е и да приемаме нейните противоречия“, каза папата.

„Ето защо, Авраам във вярата се обръща към Бог, за да му помогне да не престава да се надява. Любопитен е факта – посочи папата – че Авраам не иска директно обещания син, а иска от Бог, да му помогне да продължи да се надява“. Господ му отговаря, настоявайки с неговото почти невъзможно за осъществяване обещание: слугата няма да бъде наследник, а син, роден от Аврам, заченат от него. Нищо от страна на Бог не се е променило. Той продължава да настоява на онова, което вече е казал, не предлага опори на Авраам, за да се чувства сигурен. Неговата единствена сигурност е тази да се довери на думите на Господ и да продължи да се надява. Знакът, който Бог дарява на Авраам е молба да продължава да вярва и да се надява: „Виж небето и преброй звездите… толкова ще бъдат твоите потомци“. Още веднъж Бог дава едно обещание, нещо, което Авраам трябва да очаква за бъдещето. Бог отвежда Авраам извън шатрата, в действителност извън неговите ограничени виждания, и му показва звездите. „За да повярва, е необходимо гледам с очите на вярата; това са само звезди, които всички могат да видят, но за Авраам те трябва да се превърнат в знак на предаността на Бог. Това е вярата, това е пътя на надеждата, който всеки един от нас трябва да премине. Дори и за нас да остане като единствена възможност тази да гледаме звездите, то това означава, че е време да се доверим на Бог. Няма нищо по-хубаво от това, защото надеждата никога не разочарова!“, завърши папата. 








All the contents on this site are copyrighted ©.