Папата: в рождественската нощ да си спомним за децата, страдащи от войните и глада

„О, славна, светла и радостна нощ“. Така папа Франциск приветства светата нощ на Рождеството на Господ по време на тържествената литургия, която предстоятелства на 24 декември вечерта във ватиканската базилика „Свети Петър“.

„Това е една нощ на слава, онази слава провъзгласена от ангелите във Витлеем, но също от нас днес по целия свят. Това е нощ на радост, защото от днес и за винаги Бог, Вечният, безкрайният, е Бог с нас: не е далечен, не трябва да го търсим в небесните орбити и в някаква мистична идея; Той е близо, стана човек и никога не ще се отдели от нашата човешка природа, която взе върху си. Това е нощ на светлината: тази светлина, пророкувана от Исайя ( 9,1), озаряваща, който върви в тъмнината, се яви и обгърна пастирите във Витлеем ( Lc 2,9)“, каза папа Франицск.

Пристигайки във Витлеем – припомни папата – „пастирите намират „вечният знак“, който им показа ангелът: крехката простота на един малък новороден, смирението, положено в ясла, нежната обич на пелените, които го обвиват. Там е Бог“. С този знак – каза папата - Евангелието ни открива един парадокс: говори за императора, за управниците, за големите по онова време, но Бог не е сред тях; не е в кралския дворец, а е в беднотата на една ясла; не е сред блясъка на показността, а в простотата на живота; не е във властта, а в малките неща, които изненадват. За да Го срещнем трябва да отидем там, където е Той: трябва да се сведем, да се смирим, да станем малки“.

Исус Детенце – продължи папа Франциск – „ни призовава да оставим ефимерните илюзии и да се насочим към същественото, да се откажем от нашите ненаситни претенции, да изоставим постоянното недоволство и тъгата за нещо, което винаги ще ни липсва. Ще ни от полза да изоставим тези неща, за да преоткрием в простотата Бог-детенце на мира, радостта и смисъла на живота“.

Мислите на папата се насочиха съм многобройните деца, които „днес не спят в люлките си и не са милвани с любов от майка или баща, а лежат в „мизерните ясли на достойнството“: в подземните бункери, за да се спасят от бомбардировките, по тротоарите на големия град, в дъното на претъпканата с мигранти лодка. Нека откликнам на зова на децата, които нямат право да се родят,  на онези, които плачат, защото никой не засища техния глад, на онези, които в ръцете си не държат играчки, а оръжия“.

Рождество Христово – подчерта папа Бергольо – „е тайна на надежда и тъга. Носи със себе си вкусът на тъгата, защото любовта не е приета, а животът е отхвърлен. Това се случва с Йосиф и Мария, които намират пред тях затворени врати и полагат Исус в една ясла, защото „за тях нямаше място в гостоприемниците“. Исус се ражда отхвърлени от малцина и в безразличието на мнозина. Също днес – констатира папата – може да срещнем същото безразличие, когато Рождество Христово се превръща в празник, в който главните действащи лица сме ние, а не Той; когато светлините от магазините поставят в сянка светлината на Бог; когато сме загрижени повече за подаръците и сме безчувствени към отхвърлените. Този светски дух, тази суета, взеха за заложник Рождеството на Христос. Трябва да го освободим от това“.

„Но Рождество Христово – продължи папата – носи преди всичко надежда, защото въпреки нашия мрак, Божията светлина сияе. Неговата нежна светлина не може да ни изплаши. Бог, който е влюбен в нас, ни привлича със своята нежност, раждайки се беден и слаб сред нас, като един от нас. Ражда се във Витлеем, чието име означава „дом на хляба“, домът на онзи, който се „ражда, за да бъде за нас хляб“, на който „идва в нашия свят, за да ни донесе своята любов. Той не идва, за да разруши и командва, а за да храни и служи. Той идва в живота, за да ни дари своя живот“.

За папа Франциск съществува „пряка нишка, която свързва яслата с кръста, където Исус ще бъде разчупения хляб. Тази пряка нишка е любовта, която се дарява и ни спасява, която дарява светлина в нашия живот и мир в сърцата ни. Никой – подчерта папата – не е отхвърлен пред очите на Бог и доказателство за това е, че именно пастирите, отхвърлените от тогавашното общество са привилегированите гости на онова първо Рождество“.

„Нека и ние – призова накрая папата – да позволим на Исус да ни предизвика и призове, нека отидем при Него с доверие, като започнем от онова за което се чувстваме отхвърлени, от нашите ограничения. Нека занесем на Исус онова, което сме, нашите изолации и незаздравели рани, нека съзерцаваме красотата, че сме обичани от Бог и да му кажем: „благодаря ти, че направи всичко това за мен“.