Монс. Пицабала: Младенецът от Витлеем е вечно отворената врата на Бог за човек

„Рождество Христово не се живее затворени на сигурно зад една врата. Щом Бог не е изпитал страх, нито презрение към човека, тогава и ние можем да се научим на смелостта на доверието, което отваря за другия вратите на диалога и срещата“. Това посочи в проповедта си апостолическия администратор на Латинската патриаршия на Ерусалим, монс. Пиербатиста Пицабала, по време на тържествената литургия в нощта на Бъдни вечер във Витлеем. В църквата на Света Катерина за литургията в полунощ, както всяка година присъстват хиляди вярващи от Светата Земя, палестинските власти с президента Абу Мазен, посланици и поклонници. Пред тях апостолическия администратор на Латинската патриаршия отправи силен призив към целия свят да не се парализира от несигурността и безразличието в това Рождество Христово, белязано от насилието.

Монс. Пицабала се позова на „символа на вратата“, който придружи Църквата по време на Годината на милосърдието. „Непосредствено след Юбилея на милосърдието – поясни той – можем да видим Рождеството на Христос като вратата, която Бог държи отворена, за да излезе към човека и да го прикани да влезе в общение с него“. Този призив днес е едно предизвикателство, защото – посочи още архиепископът – „както във Витлеем, така и по целия свят е силно повече от всякога изкушението да се прекара този празник при затворени врати, отдалечавайки се поне за ден от проблемите на съвременния свят. Рождество Христово за християните – предупреди апостолическият администратор – не може да бъде сантиментален и изпълнен с вълшебство празник, който се да се изживее затворени в собствените домове, на сигурно зад личните, семейните или социални ограждения. Рождество Христово е вестта за едно спасение, което очаква да бъде прието, за да се реализира“, каза монс. Пицабала.

Апостолическият администратор припомни и многобройните страдания и разочарования, които бележат света. „Твърде често разочаровани надежди за мир, насилия от постоянни атентати, твърде много реторични и безрезултатни думи. Всичко това – каза архиепископът – ни подтиква да се ограждаме, да блиндираме нашие врати, да поставяме контролни системи, да бягаме далеч вместо да останем, устоявайки във вярата и надеждата. Уплашени сме от това, което се случва, с нашите надежди, които тук, както и в много други страни по света, угасват сред корупцията, империята на парите, сектантското насилие и страха: в Сирия, Ирак, Египет, Йордания. Но също в нашата Света Земя продължава да нараства жаждата за справедливост и достойнство, за истина и истинска любов“.

Отговорът на всичко това – отбеляза монс. Пицабала – ни го дава Рождеството на Исус, вратата на Бог, от която излиза Синът, Емануил, Бог-с-нас, който ни призовава. Отговорът не е написан в звездите, а в нашите отговорни и свободни решения. Ето защо, гледайки към Младенеца Христос, отворената врата на Отца, която никой не може да затвори, се разпалва в нас вярата и съживява надеждата, която ни подтиква да пеем: Ти си наша надежда, няма да бъдем разочаровани!“.

svt/ rv