Отец Спадаро: революционен и пророчески понтификат

Милосърдие

Милосърдието е водещата ключова дума на понтификата на папа Франциск, който бе избран по време на конклава на 13 март 2013. Miserando atque eligendo е мотото, което папата избира за понтификата си, а Misericorda Vultus е заглавието на Булата с която обяви Извънредната година на милосърдието или Юбилея на милосърдието, който бе закрит преди по-малко от месец. „Несъмнено, Хорхе Марио Бергольо носеше милосърдието в мислите и сърцето си още от първия момент на избирането му за папа“, посочва отец Антонио Спадаро, директор на списанието на отците йезуити La Civiltà Cattolica в уводна статия на изданието по повод рождения ден на аржентинския папа. Според отец Спадаро „жестовете, които последваха след избирането на папа Франциск, понякога изненадващи, могат да бъдат определени като „революционни“, но в пророчески смисъл“.

За папа Франциск божественото милосърдие не е само акт, а процес: Юбилеят на милосърдието бе отговор на кризата на вярата, която се отнася до самия Бог, който не знаем вече добре кой е, нито отделната личност, нито обществото като цяло, нито държавите, които ги управляват“.

Милосърдието, по чийто знак се проведе и Синода на епископите за семейството, посочи пътя на една Църква, която не се затваря в себе си, а върви към хората, която не отхвърля, а приема, която не осъжда, а прощава.

Отношенията със съвременния свят

Този „самарянски“ характер на Църквата е съществен за папа Бергольо. „Ядрото е именно връзката със света“, подчертава директорът на La Civiltà Cattolica. Връзка, която подтиква папата да се намеси без претекст по критични теми, отнасящи се за планетата: употребата на ресурсите, защитата на околната среда, финансите, които убиват реалната икономика, интересите доминиращи над справедливостта и солидарността между народите и в самите тях, както се откроява в енцикликата Laudato sì и преди това в апостолическото насърчение Evangelli Gaudium.

„Папа Франциск не е абстрактен пацифист, знае, че конфликтите са част от човешката история. Също темата за мира е една своеобразна борба – пояснява още отец Спадаро – Ето защо, директната конфронтация с проблемите на историята не го плаши“.

В енцикликата „за първи път говори по обширен и задълбочен начин по темата за екологията, която е част от социалната доктрина на Църквата. Но всеки път, когато говори за мира, не го прави като пацифист. Мирът според него са изгражда, разрешавайки един по един икономическите и социални проблеми, които често са в основата на конфликтите. Папата поставя на разположение своята авторитетност, която е такава именно защото не се спряга с разстоянието, а с близостта, което го прави да бъде признат като истински световен морален лидер  не само от католиците, но дори и от мюсюлманите и невярващите.

Дипломатическа дейност

В същия този дух и е ватиканската дипломатическа дейност на папа Франциск и на неговата „дясна ръка“ кард. Пиетро Паролин, не случайно избран за ръководител на ватиканския държавен секретариат.  Достатъчно е само да си спомним за възобновяването на отношенията между САЩ и Куба, мирния процес в Колумбия, визитата до южните и северните части на Мексико, визитата в Корея и Централноафриканската република, както и молитвата за мир, с участието на израелци и палестинци, която се проведе във ватиканските градини.

„Папата не казва кой е прав и кой греши, особено по геополитически въпроси. – подчертава отец Спадаро. Той знае добре, че в корена на всичко стоят борби за власт и надмощие, които не му позволят да заеме една позиция от морален характер, а налагат необходимостта въпросите да се разглеждат в различна светлина, без да се навлиза в предварително установените мрежи от международни съюзи. Папата предпочита директните връзки, без да поставя „здравни кордони“ около никого. Това важи и за Иран и Русия, но също и за Китай“.

Икуменически диалог

Подобно е поведението му и в икуменическия диалог с останалите християнски деноминации: от православните, с историческата прегръдка с Московския патриарх Кирил, до валденците и протестантите с вестта за участието му във възпоменателните чествания на Реформацията в Швеция. Това се отнася и за междурелигиозния диалог с останалите монотеистични религии - с евреите и посещението му в Римската синагога и с мюсюлманите -  но също и за отворения диалог с невярващите. „Това, което интересува папата е срещата: по-важна е срещата с хората, отколкото дебат по идеи около една маса, действията са преди заявленията, които са също важни. Това наистина е революционно и пророческо“.

Понтификат на процеси, отколкото на действия

„Но понтификата на папа Франциск е повече един понтификат на процеси, отколкото на действия. А процесите са по-бавни и по-задълбочени. Не трябва да се заблуждаваме от сроковете, които могат да ни се сторят дълги. Понякога се има грешната представа, че папата трябва да се намери незабавно, с резки и драстични решения. Но бързите действия често водят до повърхностност,  докато той иска да се намеси в дълбочина, натоварвайки се и с възраженията и съпротивленията, в един отворен процес, но който несъмнено върви напред и, който е редуциращо да се нарече реформа на Църквата. Той иска да направи много повече от това: иска да постави Христос в центъра на Църквата, да премахне от нея всичко излишно и помпозно, но за това не е достатъчна само реформата, а е необходимо истинско обръщане“.

svt/ rv