Папата започна нов катехистичен цикъл посветен на християнската надежда

„Оптимизмът разочарова, надеждата никога!“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе във Ватиканската аула „Павел VI“. С днешната си беседа папата започна нов цикъл от катехистични беседи, посветен на християнската надежда, която „никога не разочарова“.

Срещата с поклонниците и вярващите в Рим бе повод за папата и да отправи апели срещу корупцията и за защитата на човешките права. Папа Франциск припомни, че „през следващите дни ще бъдат отбелязани два специални Световни дни: срещу корупцията на 9 декември и за човешките права на 10 декември. Това – подчерта той – „са две тясно свързани реалности: корупцията е един негативен аспект с който трябва да се преборим, като се започне от личното съзнание и се контролират сферите на обществения живот, по-специално онези, които са най-застрашени; от друга страна – продължи папата – човешките права са положителния аспект и трябва винаги да бъдат решително насърчавани, за да не бъде изключен никой от реалното признаване на основните права на човека. Нека Господ ни подкрепя в този двоен ангажимент“, пожела папата.

В катехистичната си беседа папата се спря на надеждата от която – каза той – „се нуждаем много в тези привидно мрачни времена, в които понякога се чувстваме изгубени пред заобикалящите ни зло и насилие, пред болката на многобройни наши братя. Нужна е надежда! Чувстваме се загубени и дори обезкуражени, защото сме безсилни и ни изглежда така сякаш този мрак никога не ще свърши“.

Папата насочи вниманието на присъстващите върху утехата, оповестена от пророк Исайя на народа на Израил (40, 1-2a.3-5). „Изгнаничеството на народа на Израил бе най-драматичния момент от неговата история, когато народът загубва всичко: родина, свобода, достойнство, но също и вярата си в Бог. Чувстваше се изоставен и без надежда. Но ето че апелът на пророкът отваря сърцето за вярата. Пустинята е място трудно за живеене, но именно там сега може да се върви, за да се завърне народа не само в родината, но и да се завърне при Бог, да възвърне надеждата си и да се смее отново“.

Папа Франциск отбеляза, че „когато се намираме в мрак, в трудности, трудно усмивката се появява на лицето ни“. Но именно надеждата – каза той – ни учи да се смеем  по пътя, за да открием Бог. Едно от нещата, едно от първите неща, които се случват на човек, когато се отдалечава от Бог е, че загубва усмивката. Може би е способен да се смее шумно, но му липсва усмивката. Усмивката е дадена единствено от надеждата. Това е усмивката на надеждата да намерим Бог. Животът – каза папата – често е като една пустиня, трудно се върви в живота, но ако се поверим на Бог живота може да стане хубав и широк като една магистрала. Стига само да не губим никога надеждата, стига само да продължаваме да вярваме въпреки всичко. Когато сме пред едно дете – открои папа Франциск – може да имаме много проблеми, много трудности, но когато пред нас има едно дете отвътре ни идва да се усмихнем, защото пред нас стои надеждата: детето е една надежда! Така трябва да виждаме в живота, по този път, надеждата да намерим Бог, който стана малко детенце за нас. Това ще ни накара да се усмихнем, ще ни дари всичко“.

Думите на пророк Исайя са използвани и от Йоан Кръстител в неговото проповядване с което приканва към обръщането на сърцето: „Един глас вика там, където изглежда никой няма да го чуе – посочи папата, импровизирайки отново – кой може да чуе гласа в пустинята? Вълците… Този глас вика в объркаността, породена от кризата на вярата. Неможем да отречем, че днешния свят е криза на вярата. Да, някой ще каже: „Аз вярвам в Бог, аз съм християнин, аз изповядвам тази религия…“. Но твоя живот е далеч от християнството, далеч от Бог. Религията и вярата са сведени само до думи: „Аз вярвам ли?“-„Да!“. Но тук става въпрос да се върнем при Бог, да обърнем сърцето си към Бог и да тръгнем по този път, за да Го намерим. Той ни очаква. Това е същността на проповядването на Йоан Кръстител: подготовката. Да подготвим срещата с този Младенец, който ще ни възвърне усмивката“. Когато Йоан Кръстител възвестява идването на Исус  – припомни папа Франциск – народът на Израил сякаш бе още в изгнание, защото са под римското господство, което ги прави чужденци в тяхната родна земя, управлявани от властни окупатори, решаващи за техния живот. Но истинската история не е тази изградена от властимащите, а тази изградена от Бог заедно с неговите малки“.

„Надеждата е добродетелта на малките - завърши папата. Големите, задоволените от всичко не познават надеждата, не знаят какво е надежда. Малките заедно с Бог, заедно с Исус преобразяват пустинята на изгнанието, на отчайващата самота, на страданието в равен път, по който да вървим към славата Господня. Нека се научим на надежда! Нека с вяра да очакваме идването на Господ и независимо каква е пустинята на нашия живот, тя ще се превърне в цветна градина. Надеждата не разочарова!“.

svt/ rv