Папата закри Светата година: вратата на Божието милосърдие е винаги отворена за нас

 

„Въпреки, че се затваря Светата врата, за нас остава винаги широко разтворена истинската врата на милосърдието, която е сърцето на Христос“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на литургията за празника на Христос Цар на Вселената, която предстоятелства на площад „Свети Петър“ с присъствието на повече от 70 хиляди вярващи и поклонници от цял свят. Преди началото на тържественото богослужение, със специален ритуал, папата затвори Светата врата във Ватиканската базилика, през която по време на тази Извънредна Света година на милосърдието преминаха милиони поклонници. Папата призова вярващите да „преоткрият младия и красив лик на Църквата, който сияе когато Църквата е гостоприемна, свободна, предана, бедна откъм материални средства и богата в любовта, мисионерска“.

На литургията в съслужение с 16.те нови кардинали, папа Франциск припомни коя е истинската „царственост“ на Исус, който на кръста „ни се явява без власт и слава и изглежда повече победен, отколкото победител“. Величието на неговото царство – поясни папата – „не е могъществото, разбрано според света, а любовта на Бог, една любов способна да достигне и изцели всяко нещо. За този любов Христос се снижи до нас, живя според нашия човешки начин, изпита нашето най-низкопоставено състояние“.

По този начин – продължи папата – „нашия Цар отиде до краищата на вселената, за да прегърне и спаси всичко живо. Той не ни осъди, дори не ни завоюва, никога не наруши нашата свобода, а си проби път със смирена любов, която всичко прощава, във всичко се надява и всичко понася. Само тази любов победи и продължава да побеждава нашите големи врагове: греха, смъртта и страха“.

Папа Бергольо поясни, че „ще бъде твърде малко да се вярва, че Исус е Цар на вселената и център на история, без да го превърнем в Господар на нашия живот, без да приемем и направим наш, неговия начин на царуване“. Папата припомни различните поведения пред Исус от Назарет: това на народа, който гледа докато го осъждат, изкушението да се „остане само на прозореца, да се дистанцираш от царствеността на Исус пред различните обстоятелства от живота или нашите нереализирани очаквания; без да приемеш докрай скандала на неговата смирена любов, която обезпокоява нашето его“. Но също и поведението на началниците на народа, на войниците и на единия от разпнатите разбойници, които се присмиват на Исус. „Те Го предизвикват по един и същи начин: „Спаси себе си!“, му казват. Това е изкушение, което е още по-тежко от това на народа. Те изкушават Исус - така както направи дявол в началото на Евангелието - да се откаже да царува според логиката на Бог и да избере царуването според логиката на света: да слезе от кръста и да сломи враговете!“. Това – каза папата – „е най-тежкото изкушение, защото преобладава егото със своята слава, сила и успех“.

„Колко пъти – коментира папа Бергольо, позовавайки се на поведението на Църквата – и сред нас се търсят задоволяващите сигурности, предложени от света. Колко пъти сме изкушавани да слезем от кръста. Притегателната сила на властта и успеха не веднъж са изглеждали като лесен и бърз начин за разпространението на Евангелието, забравяйки набързо как действа Царството Божие“. Оттук и призива на папата да се „преоткрие младия и красив лик на Църквата, който сияе, когато Църквата е гостоприемна, свободна, предана, бедна откъм материалните средства и богата в любовта, мисионерска“.

„Милосърдието, отвеждайки ни към сърцето на Евангелието – продължи папа Франциск – ни призовава и да се откажем от навиците и обичаите, които могат да възпрепятстват служението за Царството Божие; да открием нашия ориентир единствено във вечната и смирена царственост на Исус, като не се адаптираме към несигурните царства и променящите се сили във всяка епоха“.

Но съществува и едно друго поведение пред Исус: онова да „добрия разбойник“, който „повярва в неговото царство и не се затваря в себе си, а със своите грешки, своите грехове и беди се обръща към Исус. Той поиска Исус да си спомни за него и изпита милосърдието на Бог: „днес ще бъдеш с мен в Рая“, му казва Исус. Бог, веднага щом му дадем възможност, си спомня за нас. Той е готов да заличи изцяло и завинаги греха, защото неговата памет не запаметява направеното зло и не държи сметка за претърпените обиди, както прави нашата памет. Бог не си спомня за греха, а за нас, за всеки един от нас, негови възлюбени чеда. Той вярва, че винаги е възможно да се започне отначало, да се изправиш отново“.

Папа Франциск завърши проповедта си като благодари за плодовете получени от Юбилея, припомняйки, че „за нас винаги остава отворена истинската врата на милосърдието, която е сърцето на Христос“. „Нека благодарим за това и нека помним, че бяхме облети с милосърдие, за да се облеем на свой ред с милосърдни чувства, за да се превърнем в средства на милосърдие“.

На молитвата „Ангел Господен“, папа Франциск отправи своите поздрави към президента на Италия, Серджо Матарела, присъстващ на литургията, и изрази своята „искрена благодарност към ръководителите на италианското правителство и другите държавни институции за сътрудничеството и тяхната всеотдайност“ за провеждането на Юбилея. Папата благодари на силите на реда, на всички доброволци от всяка възраст и произход. По особен начин папа Бергольо изрази своята благодарност към Папския съвет за новата евангелизация. Накрая папата благодари от сърце и на всички онези, които допринесоха духовно за успеха на Юбилея: „Мисля си за всички възрастни и болни хора, които се молеха непрестанно, поднасяйки своите страдания за Юбилея. По специален начин искам да благодаря на монахините от манастирите със строг съзерцателен живот“, каза папата, който призова всички „винаги да си спомнят за тези наши сестри, които се посвещават изцяло на молитвата и се нуждаят от нашата духовна и материална солидарност“.

В края на церемонията папа Франциск подписа Апостолическото писмо „Misericordia et misera“, отправено към цялата Църква, за да продължи да живее милосърдието със същата интензивност, изпитана през Юбилея. От ръцете на папата писмото получиха кард. Луис Антонио Тагле, архиепископ на Манила, едни от най-големите градове в света; монс. Лео Уилям Къшли, архиепископ на Сейнт Ендрюс и Единбург; двама свещеници мисионери на милосърдието, родом от Демократична република Конго и от Бразилия; един постоянен дякон от диоцеза на Рим, заедно със своето семейство; две монахини от Мексико и Южна Корея; едно американско семейство, съставено от родители, деца, баби и дядовци; една двойка годеници; две майки катехистки от една римска енория; един човек с увреждания и един болен.

svt/ rv