Папа Франциск към новите кардинали: бъдете хора на прошката и помирението

Така както Исус изпрати 12.те апостоли в низината, където чакаше измъчения народ, по същия начин новите кардинали са призовани да отидат в низините на живота, където има разделения, вражди, безразличие, насилие. Нека бъдем милосърдни като Отца, който няма врагове, а само синове, защото ни обича с една бащинска и майчинска любов. Това бе призива на папа Франциск отправен към 17.те нови кардинали по време на Консистория в базиликата „Свети Петър“, третия за понтификата на папа Бергольо.

На церемонията, която започна в 11 ч. във ватиканската базилика, присъстваха 16 от 17.те нови кардинали. „Монс. Себастиан Кото Корай, остана в Лесото заради не добро здравословно състояние и ще получи кардиналската шапчица от апостолическия нунций, монс. Уелс“, поясни ватиканския говорител, Грег Бърк.

Кои са 17.те нови кардинали

Марио Дзенари, италианец, който ще остане апостолически нунций в „измъчената Сирия“; Диудон Нзапалинга, архиепископ на Банги (Централноамериканска република); Карлос Озоро Сиера, архиепископ на Мадрид (Испания); Серджо да Роха, архиепископ на Бразилия (Бразилия); Блез Съпич, архиепископ на Чикаго (Съединени щати); Патрик Д’Розарио, архиепископ на Дака (Бангладеш); Балтазар Енрике Порас Кардозо, архиепископ на Мерида (Венецуела); Джоузеф де Кесел, архиепископ на Мехелен-Брюж (Белгия); Морис Пиат, архиепископ на Порт Луис (острови Мавриций); Кевин Джозеф Фарел (префект на Конгрегацията за миряните, семейството и живота); Карлос Агуиар Ретес, архиепископ на Тлалнепланта (Папуа Нова Гвинея); Джон Рибат, архиепископ на Порт Моресби (Папуа Нова Гвинея); Джозеф Уилям Тобин, архиепископ на Индианополис (Съединени щати); Антъни Сотер Фернандес, почетен архиепископ на Куала Лампур (Малайзия); Ренато Корти, почетен архиепископ на Новара (Италия); Себастиян Кото Кораи, почетен епископ на Мохалес Хек (Лесото); Ернест Симони, свещеник в архидиоцеза на Шкодра (Албания).

Обичайте вашите врагове

В проповедта си папа Франциск почерпи вдъхновение от евангелския откъс според Лука, в който Исус призовава апостолите да обичат враговете си (6,27-36). „Който те удари по страната, обърни и другата; Всеки, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад. Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“.

Проповедта от низината

Този евангелски откъс – припомни папа Франциск – „мнозина го наричат „проповедта от низината“. След призива на 12.те апостоли, Исус ги призовава да тръгнат на път към низината, отправяйки се към сърцето на измъчения народ. „По този начин Господ разкрива, както на тях, така и нас, че истинския връх се достига в низината, т.е. във всекидневието на живота, с неговите страдания и безразличия“

Четири, само привидно обикновени, императива

В евангелието Исус призовава апостолите да бъдат милосърдни, както е милосърден Отца. „Това и призив, който е придружен от четири императива, призива“, отбеляза папата. „Това са четири действия, които ще дадат плът и форма на живота на апостола: да обичат, да правят добро, да благославят и да се молят. Всички тези действия са разумни, но проблема се ражда, когато Исус представя техните получатели. Обичайте враговете си. Правете добро на онези, които ви мразят. Благославяйте онези, които ви проклинат. Молете се за онези, които ви правят зло“. Това – отбеляза папата – „не са действия, които се пораждат спонтанно. Нашата първична инстинктивна нагласа е да дисквалифицираме тези хора, дори да ги демонизираме, за да намерим повод да ги отдалечим от нас. Но Исус ни казва: „обичай го, прави добро, благославяй го и се моли за него. Изправени сме пред една от основните характеристики на посланието на Исус: оттук се поражда възвестяването на Благата вест. Врагът е човек, който трябва да обичам“.

Бог няма врагове, а само синове

„В сърцето на Бог няма врагове, Бог има само синове“, настойчиво подчерта папа Франциск. „Ние сме тези, които изграждаме стени, класифицираме хората. Бог има само синове. Любовта на Бог е по-силна от всяко друго нещо, тя майчинска и бащинска любов. Бог никога не изоставя дори и онези, които са сгрешили. Бог не чака да станем по-добри и съвършени, за да ни обича. Той ни обича, защото ни направи свои чеда. Той ни обичаше, дори когато бяхме негови врагове“. Безусловната любов на Бог към всички – посочи папата – е повод за обръщането на нашето сърце. „Никоя омърсена ръка може да попречи на Бог да постави в тази ръка живота, който Той иска да ни дари“.

Нашата епоха поляризира и изключва

В нашата епоха – констатира с тъга папа Франциск – „поляризацията и изключването често са единствения начин за разрешаването на конфликтите. Онзи който е до нас, мигранта или бежанеца, бива определен за враг поради своя цвят на кожата, език, социален статус,  защото е от друга религия или мисли по различен начин“. Тази логика според папа Франциск „се вкоренява в нашия начин на живот и действие. Всички и всичко придобива вкусът на враждата. Безразличието се превръща в симптоми на враждебност и насилие, промъкващи се в плътта на мнозина, които нямат глас, тъй като техния вик е сведен до мълчание по причина на безразличието. По този начин нараства враждебността между народите и хората“, каза папа Франциск.

Бъдете знак на помирение

В тази кардиналска колегия – отбеляза папата – „сме от най-далечните части на земята, с различни езици и начини на мислене. Въпреки това, нищо от всичко това не ни прави врагове, дори е едно от най-големите богатства. Исус продължава да ни изпраща в низините на нашите народи, за да посветим живота си, поддържайки надеждата на нашия народ като знак на помирението“.

„Скъпи братко – каза папата – пътят към небесата започва от низината, във всекидневието на прекършения, споделен и дарен живот. Във всекидневното и мълчаливо даряване на онова, което сме“. Оттук и призива на папата към новите кардинали да „се стремим в низините на живота, заедно с Божия народ, да бъдем хора способни на прошка и помирение“. „Скъпи братко – призова още папата – днес се иска от теб да съхраняваш в сърцето си онзи призив да бъдеш милосърден като Отца. Ако нещо трябва да ни обезпокои  - завърши папа Франциск – то е това ако нашите братя живеят без приятелство, без общност, която да ги приема, без хоризонт за смисъла на живота".

svt/ rv