Послание на Папа Франциск към конференцията на ООН за климата в Маракеш

Папа Франциск изпрати послание до конференцията на ООН за климата, която се провежда в мароканския град Маракеш. В него Светият отец посочва:

„Настоящият упадък на околната среда, тясно свързан с човешкия, етичен и социален упадък (из „Laudato sì“, 48.56.122), които за съжаление ежедневно понасяме, ни кара всички нас, въз основа на съответната ни роля и компетентност, да си задаваме въпроси и да се съберем тук с подновено чувство на  отговорна съзнателност.

Кралство Мароко, наистина, е домакин на СОР22 няколко дни след влизането в сила на споразумението от Париж, прието преди по-малко от една година. Неговото приемане ни кара сериозно да осъзнаем, изправени пред така комплексни теми, като промените в климата, че индивидуалното и/или национално действие не са достатъчни, а е необходимо да се даде отговорен колективен отговор, който реално да има за цел „сътрудничеството за изграждане нашия общ дом“ (Пак там, 13). От друга страна, бързото влизане в сила на Споразумението засилва убеждението, че можем и трябва да използваме нашия интелект, за да насочваме технологията, като поддържаме, но и ограничаваме нашата власт (Пак там, 78), като ги поставим „в услуга на един друг вид напредък, по-здравословен, по-хуманен, по-социален и по-цялостен“ (Пак там, 112), в състояние да постави икономиката в служба на човешката личност, да изгради мира и справедливостта, да опази околната среда.

Парижкото споразумение начерта ясен път, по който цялата международна общност е призована да се ангажира; СОР22 представлява главен етап по този път. Той оказва влияние върху цялото човечество, особено върху най-бедните и върху бъдещите поколения, които са най-уязвими на тревожното влияние на климатичните промени, като ни приканва към голямата етическа и морална отговорност, да действаме без забавяне, освободени максимално от политическия и икономически натиск, превъзмогвайки личните интереси и действия.

От тази гледна точка, отправям към Вас, господин Президент и към всички участници в Конференцията, моя поздрав и окуражаване, за да може работата през тези дни да бъде оживена от същия конструктивен дух  и ползотворна атмосфера, проявени по време на конференцията СОР21. След нея започна период на осъществяване на Парижкото споразумение; деликатен момент, през който се правят съпоставки, като се навлиза по-конкретно в изработването на правилата, на институционните механизми и на онези елементи, необходими за правилното и ефикасно изпълнение. Става дума за комплексни аспекти, които не могат да бъдат поверени само на технически разговори, а имат нужда от  постоянна политическа подкрепа и окуражаване, базирани на съзнанието, че „ние сме едно единствено човешко семейство“. Няма граници, нито политически или социални бариери, които да ни позволяват да се изолираме, и поради същата тази причина, няма дори място за глобализацията на безразличието“ (Пак там, 52).

Един от главните приноси на това споразумение е този да стимулира насърчаването на стратегии за национално и международно развитие, базирани на качество на околната среда, което бихме могли да определим като солидарно; то, наистина, окуражава към солидарност по отношение на най-уязвимите хора и се основава на силната връзка, която съществува между борбата с промените в климата и тази с бедността. Въпреки, че са много техническите елементи в тази сфера, ние също така съзнаваме, че не може всичко да се сведе само до икономическия и технологичен аспект: техническите решения са необходими, но не са достатъчни; важно е и сме длъжни да обръщаме внимание и да имаме предвид и етическите и социалните страни на новия модел на развитие и прогрес.

Тук навлизаме в съществената възпитателна сфера и тази за насърчаване на стил на живот, насочен към улесняване на модели на производство и потребление, целящи устойчиво развитие (Пак там, 180) […]

В заключение, господин Президент и господа участници в СОР22, отправям моите най-добри пожелания работата на Конференцията в Маракеш да бъде ръководена от онова съзнание на нашата отговорност, което да подтикне всеки един от нас сериозно да насърчава „култура на грижата, която да обхване цялото общество“ (Пак там, 231), грижа по отношение на Творението, но също и на ближния […]. Стил на живот, базиран на културата на изключване, е недопустим и не трябва да намира място в нашите модели на развитие и възпитание. Това е възпитателно и културно предизвикателство, на което не може да не даде отговор и изпълнението на Парижкото споразумение“.

man / rv