2016-11-11 10:37:00

Белене почете блажените български мъченици


 

На 12 ноември в гр.Белене бе отбелязан литургичния празник на блажените български мъченици, Евгений, Павел, Камен и Йосафат. Тържествената литургия, на която присъстваха верни от цялата Епархия, бе отслужена в църква „Рождение на Блажена Дева Мария“, която е Светилище на Блажения Мъченик Евгений Босилков. Празничната меса от бе предстоятелствана от Епископът на Никополска епархия монс.Петко Христов, с когото съслужиха енорийският свещеник отец Паоло Кортези и ректор на Светилището и всички свещеници от епархията.
Приветствие за добре дошли отправи домакинът отец Паоло Кортези, който припомни, че в този ден се срещат земята и небето, че нашите мъченици се молят за нас от небето, а ние се молим на тях тук и разчитаме на тяхното покровителство.

Проповед пред верните поднесе викарият на Никополския епископ отец Ремо Гамбакорта. В нея той каза: „След броени дни ще закрием годината на Милосърдието, една година, в която в центъра на живота на нас, вярващите, беше сложена безкрайната Любов на Бога към човека и на която всеки човек е призван да подражава и да я показва на ближните. Годината се закрива, но Бог продължава да показва на своите чеда своето безкрайно Милосърдие и ние сме призвани да продължим да го показваме на нашите братя и да станем, като Исус, лицето на Божието Милосърдие, знаейки, че „милосърдието прави света по-малко студен и по-справедлив“. Днес блестят пред нас – продължи отец Ремо, ликовете на нашите блажени, които, пълни с Божието Милосърдие, бяха готови да дадат живота си за Бога, за братята и за целия свят, показвайки с живота си, че името на Бога е Милосърдие.“ „Нашите Мъченици – каза по-нататък в проповедта си Викария, блестят пред нас като истински свидетели на техния избор на Христос, като единствен Спасител, за когото са били готови да страдат, да бъдат измъчвани и да умрат за Него и с постоянството си те се спасиха… Те останаха в Христос до край...“ „На нас днес, завърши отец Ремо, Блажен Евгений ни повтаря: Не се страхувайте! Чувствайте се облечени в Божията благодат… Господ няма никога да ви изостави.“

В края на литургията епископ Петко отправи приветствие към всички верни, събрани в храма и им честити празника на българските Блажени. Енорийският свещеник на Белене отец Паоло благодари на всички свещеници, на верните от енориите на Никополска епархия и на енорияшите от Белене, че са се включили в епархийното честване на българските мъченици. Благодари специално на отец Трайчо от православната енория „Св.Георги“ в Белене и на Кмета на община Белене г-н Милен Дулев за тяхното присъствие на празничната литургия. 

В деня, в който християнската общност в Белене празнува българските мъченици, нека си припомним какво каза председеталят на Папския комитет за международните Евхаристични конгреси и дългогодишен церемониер на св.Папа Йоан Павел II архиепископ Пиеро Марини, който на празника Петдесятница посети остров Персин и концентрационния лагер Белене: 

Ваше преосвещенство, какви чувства предизвиква във Вас предстоящото Ви посещение в концентрационния лагер Белене, Голготата на българските мъченици през комунизма?

„Изпитвам чувство на дълбока болка, идваща от един свят, който сякаш бе свършил след края на Втората световна война, но за съжаление продължава и днес в много страни по света. Когато слушам разказите за преследванията на тези хора, винаги си мисля за думите на един от Отците на църквата, Ориген: „мъченичеството е част от живота на християнина“. Мъченичество започнало от Христовия кръст и което продължава чрез историята на многобройни свидетели на вярата, дали живота си за Христос. Затова всички наши олтари съдържат реликвите на нашите светци и преди всичко на мъчениците. Ориген казва, че „ако един ден изчезнат мъчениците, тогава няма да има и християни“. Мъченичеството е част от християнския живот, дори ако трябва да се борим за религиозната свобода. Както казва Втория Ватикански събор, „мъченичеството е характеристиката на християните, но не трябва да бъде наложена от нито една държава и гражданска власт“. Това е което днес трябва да се разпространи в Църквата и света. Посещението на тези места е урок за едно мирно бъдеще в което всеки може свободно да изповядва собствената вяра, без да бъде преследван или дискриминиран.

Какво е посланието на концентрационния лагер Белене към днешните християни?

Не е лесно да бъдеш християнин. Това е предизвикателство за нас християните, които вярваме в Бог, който е милосърдие. Този Бог има свой лик – Исус Христос. За нас, християните, вярата означава да вярваш в Онзи, който е отдал живота си за нас. Първият мъченик е Христос. Това означава да вярваме в един Бог, който не е всемогъщ, не ни заповядва да убиваме неприятелите и да преследваме различно мислещите от нас, а Бог който ни призовава към милосърдие, прошка и молитва за неприятелите. За нас, християните, това не е лесно, но е единствения път за спасението на света, както ни посочи Господ чрез кръста и прошката, че има надежда в света. Преследванията, премахването или отхвърлянето никога не водят към мира в света: това е посланието на концентрационните лагери.

Ваше преосвещенство, как това богато наследство на вярата може да достигне до по-младото поколение в България?

Преди всичко, новите поколения трябва да познават собствената си история. Гражданските власти имат дълга да предават не само част от историята, а цялата история на един народ. Това е задължение и на Църквата. Първо, трябва добре да се познава историята на собствената нация, без предразсъдъци и без превес на една или друга религия. Второто задължение на съвременните християни е да бъдат една молеща се общност. Особено при Евхаристията, когато честваме Бога. Първите християни са познавали само Пасхалното време: не е имало още Рождество Христово нито празника Възкресение, а само неделята. Затова, моето послание към новото поколение българи е да посещават неделната литургия, за да запалят отново светлината на собственото Кръщение, когато е отслабнала, или да почерпят сила от Светия Дух, който идва чрез приемането на Христовото тяло. Евхаристията ще ни помогне и ние да изградим своето тяло или християнската общност, която сме ние“.

Росица Златева

 

 

 

 








All the contents on this site are copyrighted ©.