Папа Франциск: християните, средства на Божието милосърдие

„Посещаването на затворниците е милосърдно дело, което днес придобива особена стойност, поради различните форми на произволна справедливост на която сме подложени“. Това подчерта папа Франциск в катехистичната си беседа на предпоследната генерална аудиенция по време на Юбилея на милосърдието, която проведе на площад „Свети Петър“. Папата посвети беседата си на милосърдното дело на посещението на затворниците и болните. „Болниците са истински катедрали на болката“, каза той, като призова вярващите никога да „оставят сами болните хора“.

„Както болните, така и затворниците живеят в едно състояние, ограничаващо тяхната свобода“, подчерта папата. „Именно когато ни липсва, ние осъзнаваме колко е безценна свободата!“. Исус – отбеляза папата – „ни дари възможността да бъдем свободни въпреки границите поставени от  болестта или ограниченията. Той ни дава свободата, която се поражда от срещата с Него и от новия смисъл, който тази среща носи на нашето лично житейско състояние. С тези милосърдни дела Господ ни приканва към споделянето, което е жест на голяма хуманност“.

Папа Франциск припомни, че „онзи, който е болен често се чувства самотен. Не можем да скрием, че преди всичко в наши дни, именно в болестта се изпитва най-дълбоко самотата, която преминава през голяма част от живота. Една визита може да накара болния човек да се почувства по-малко сам, а компанията е едно добро лекарство! Една усмивка, милувка или просто едно здрависване са много прости жестове, но много важни за онзи, който се чувства изоставен. Колко хора се посвещават на посещението на болните в болниците или техните домове! Това е едно безценно доброволно дело. Когато е извършено в името на Господ, тогава се превръща в красноречив и ефикасен израз на милосърдие. Нека не оставяме сами болните хора! Нека не ги възпрепятстваме да намерят облекчение, а на нас да бъдем обогатени от близостта на страдащия. Болниците днес са истински катедрали на болката, но където се откроява ясно силата на милосърдието, което подкрепя и изпитва състрадание“.

По същия начин „си мисля и за затворниците. Мисля си често за тях и са винаги в моето сърце“, сподели папата. „Исус не забрави дори и тях, поставяйки визитата при затворниците сред милосърдните дела, Той ни прикани преди всичко да не се превръщаме в съдии за никого. Разбира се, ако някой е в затвора е защото е сгрешил, не е спазил закона и гражданското съжителство. Затова в затвора излежава своята присъда. Но каквото и да е направил един затворник, той винаги е обичан от Бог. Кой може да влезе дълбоко в неговата съвест, за да разбере какво изпитва? Кой може да разбере болката и угризенията? Много е лесно – подчерта папата – да си умиеш ръцете, посочвайки че е сгрешил. Християнинът е призован по-скоро да поеме отговорност, за да може онзи, който е сгрешил да осъзнае извършеното зло и да се завърне в себе си. Липсата на свобода е несъмнено едно от най-големите лишения за човешкото същество.  Ако към това се прибави и упадъка от условията, често лишени от хуманност, в които живеят тези хора, тогава християнинът трябва наистина да направи всичко възможно, за да възвърне достойнството на тези хора. Визитата на хората в затвора е милосърдно дело, което преди всичко днес придобива една особена стойност, поради различните форми на произволна справедливост, на която сме подложени. Никой не може да насочи пръста срещу другия. Всички трябва да се превърнем в средства на милосърдието, с нагласа на споделяне и уважение“, каза папата.

Светият отец отбеляза, че когато си мисли често за затворниците, си задава въпроса „какво ги е подтикнало да вършат престъпления и как сме могли да се подадем на различните форми на зло. Въпреки това – продължи той – заедно с тези мисли    чувствам, че всички се нуждаят от близост и нежност, защото милосърдието Божие върши чудеса. Колко сълзи съм видял в учите на затворници, които може би никога не са плакали в живота си; и това е само, защото са се почувствали приети и обичани“.

Папата подчерта, че „също Исус и апостолите са изпитали затвора. Също светите Петър и Павел са били в затвора. Но и там, в затвора, те се молиха и евангелизираха“. Като остави подготвеният си текст настрана папа Франциск сподели, че по време на Юбилея на затворниците, на 5 и 6 ноември – са го посетили „група затворници от Падуа. Попитах ги какво ще правят на следващия ден, преди да се завърнат в Падуа и казаха: „ще посетим Мамертинския затвор, за да изживеем онова, което е изживял свети Павел“. Почувствах се добре, когато ми казаха това, защото тези затворници искаха да посетят Павел, затворникът“.

Папа Франциск завърши, като подчерта, че „тези милосърдни дела, въпреки че са древни, са винаги актуални. Нека не изпадаме в безразличието. Това ще е от полза повече за нас, отколкото на другите, защото милосърдието преминава през един жест, една милувка, една визита. Нека се превърнем в средства на Божието милосърдие, за да възвърнем радостта и достойнството, на онзи който ги е загубил“.

svt/ rv