Папа Франциск: католици и лутерани свидетели на Божието милосърдие

Светът очаква общото свидетелство на християните – католици и лютерани – в известяването на Божието Слово. Този призив отправи папа Франциск от лутеранската катедрала в Лунд, където се проведе икуменическа молитва в контекста на честванията за 500 годишнината от Реформацията.

„С тази молитва искаме да изразим нашето общо желание за единение в Исус Христос, за да имаме живот“, каза папата в слово си на испански език, позовавайки се на думите на Исус към Апостолите на Тайната вечеря (Йоан 15,4). „Нека заедно се помолим: Господи, помогни ни чрез Твоята благодат да бъдем по-единни в Теб и  свидетелстваме по-ярко вярата, надеждата и милосърдието. Също така, да благодарим на Бог за усилията на многобройни наши братя и сестри, от различните църковни общности, които не се примириха пред разделението, а поддържаха жива надеждата за помирение на всички вярващи в единствения Господ“.

„Католици и лутерани започнаха да вървят заедно по пътя към помирението. Днес, в контекста на общото честване на Реформата, имаме нова възможност да признаем общия преход през последните 50 години във формата на икуменически диалог между Световната лутеранска федерация и Католическата църква. Не можем да се примирим пред разделението и дистанцията между нас. Имаме възможността да поправим грешките в ключов момент на нашата история, като преодолеем противоречията и недоразуменията, попречили на взаимното разбирателство“.

„Както Господ се безпокои за нашата връзка с Исус, за да видим дали наистина сме единени в Него“, посочи Франциск,  „така и ние трябва да гледаме с любов и почтеност към нашето минало и признаем грешките, искайки прошка: Само Бог е съдник. Със същата любов и почтеност трябва да признаем, че нашето разделение ни отдалечи от първоначалната идея за Божия народ, който винаги желае да бъде един, и е исторически белязано от имащите власт на този свят, отколкото желанието на вярващия народ, който винаги и на всяко място се нуждае да бъде воден от сигурността и нежността на Добрия Пастир“.

„Въпреки това, от двете страни съществуваше искреното желание  за изповядването и защитата на истинската вяра, но същевременно и съзнанието, че сме затворени в самите нас, поради страх или предразсъдъци към вратата, която другите изповядват с различен акцент и език“. „С този нов поглед към миналото, ние не претендираме осъществяването на неизпълнима корекция на случилото се, а да разкажем тази история по различен начин“.

Исус ни припомня: „Без Мене не можете да вършите нищо“, посочи папата цитирайки Евангелието на Йоан (15,5). Той ни подкрепя и насърчава  да търсим нови начини да превърнем единението във изпъкваща реалност. Несъмнено, разделението бе необятен източник на трудности и неразбирателства, но същевременно ни помогна искрено да осъзнаем, че без Него не можем да направим нищо,  давайки ни възможност по-добре да разберем някои аспекти от нашата вяра. С благодарност признаваме, че Реформата допринесе за по-доброто централизиране на Светото писание  в живота на Църквата.  Чрез общото вслушване на Божието Слово, диалогът между Католическата църква и Световната лутеранска федерация извърши важни стъпки. Нека просим от Господ, да бъдем единени в Неговото Слово, защото то е източник на живота и без неговото вдъхновение не можем да направим нищо».

«Духовният опит на Мартин Лутер ни припомня и ни кара да се замислим, че не можем да направим нищо без Бог», продължи папата. «Как мога да придобия Милосърдния Бог?»: това е въпросът, който постоянно е измъчвал Лутер. Всъщност, въпросът за правилното отношение към Бог е решителен за живота.  Както е известно, Лутер открива милосърдния Бог в Благата вест на въплътения, умрял и възкръснал Исус Христос. С концепцията «само поради божествената благодат» той ни припомня, че инициативата винаги е на Бог и предшества човешкия отговор, в момента на неговото търсене. Следователно, Доктрината на оправданието изразява есенцията на човешката същност пред Бог».

«Исус  се застъпва за нас като посредник на Отца и го моли за единение на неговите последователи, «за да повярва светът» (Йоан 17,21), каза накрая папата. Това ни утешава и ни подтиква да се единим с Исус, за да просим настоятелно: « Дай ни дара на единението, за да повярва светът в силата на Твоето милиосърдие». Това е свидетелството, което светът очаква от нас. Нашето християнско свидетелство за милосърдието ще бъде толкова по-убедително, колкото прошката, обновлението и помирението бъдат ежедневен опит между нас. Заедно можем да известяваме и конкретно да проявяваме с радост Божието милосърдие, като защитаваме и служим на човешкото достойнство. Без това служение за света и в света, христянската вяра ще бъде незавършена».

dg/ rv