Папата: молитвата на Исус за нас е основата на нашия живот

Молитвата на Исус за нас е основата на нашия християнски живот. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана. Папата подчерта, че всяко решение на Исус, всеки жест, дори края на неговия земен живот на Кръста е белязан от молитвата. Оттук и призива на папата към християните да се уповават в молитвата на Господ.

За проповедта си папата почерпи вдъхновение от евангелският откъс, предложен от литургията, разказващ за Исус, който се оттегля на планината, за да се моли (Лк. 6,12-19). След като прекарва цяла нощ в молитва към Бог, Исус избира своите апостоли. „Крайъгълният камък – подчерта папата, цитирайки свети Павел – е самия Исус. Без Него не съществува Църквата, но евангелския откъс от свети Лука прибавя една особеност, която трябва да ни подтикне към размисъл“:

„Исус отива на планината и се моли цяла нощ на Бог. Всичко останало идва след това: народа, избора на учениците, изцеленията, изгонването на злите духове. Крайъгълният камък е Исус, но Исус, който се моли. Исус се моли. Той се моли и продължава да се моли за Църквата. Крайъгълният камък на Църквата е Господ, който е застанал пред Бог и се застъпва за нас, моли се за нас. Ние се молим на Него, но основата е Той, който се моли за нас“.

Исус – припомни папата - винаги се моли за нас, дори на последната вечеря с учениците. Исус преди да извърши някакво чудо се моли. Дори за възкресението на Лазар, Той се моли на Отца:

„В маслинената градина Исус се моли; умира на Кръста молейки се: неговия живот завършва с молитва. Това е нашата сигурност, това е нашата основа, този е нашия крайъгълен камък: Исус се моли за нас! Исус се моли за мен. Всеки един от нас може да каже: сигурен съм, че Исус се моли за мен. Той е пред Отца и ме споменава в молитвите си. Този е крайъгълния камък на Църквата: Исус в молитва“.

 Папа Франциск призова да си припомним онзи откъс от Евангелието, преди Страданието, когато Исус се обръща към Петър, като го предупреждава: „Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти (Лк. 22, 31)“. Това, което Исус казва на Петър, го казва на теб и на всички: „Аз се молих за теб, моля се за теб, и сега се моля за теб. Когато идва на олтара, Исус идва, за да се застъпва, за да се моли за нас. Като на Кръста. Това ни дава голяма сигурност. Аз принадлежа на тази общност, която е стабилна, защото крайъгълният ѝ камък е Исус, но Исус, който се моли за мен, който се моли за нас. Днес е добре за нас да се замислим за Църквата; да размишляваме над това тайнство на Църквата. Всички ние сме като една сграда, но основата е Исус, който се моли за нас. Исус е този, който се моли за мен“.

svt/ rv