Настоящата религиозна ситуация в кралство Швеция

Остават три дни до визитата на папа Франциск в Лунд, университетски град в южната част на Швеция, за да присъства на честванията за 500-та годишнината от Лютеранската реформация. Когато на 25 януари бе оповестена визитата на папата в страната, вестта получи голямо внимание от медиите в Швеция, която е посещавана само веднъж от Римски първосвещеник с визитата през юни 1989 г. на Йоан Павел II. Но каква е религиозната ситуация, която папа Франциск ще намери в Швеция, когато на 31 октомври ще кацне на летището в Малмьо, близо до Лунд?

Често и с право, Швеция е определяна като една от най-секуларизираните държави в света. Само около 5,5% от населението участва редовно в някаква форма на религиозен култ, християнски или друг. Близо половината от децата в страната все още са кръщавани, но всяка година броят на кръстените се понижава. Настоящата ситуация в страната не е показател за дългата християнска традиция. Когато Швеция става единна национална държава през XVI век, населението е с дълбоки католически корени.

Първите ясни следи на християнско мисионерство сочат към IX век и двете пътувания на френския епископ мисионер Ансгар до град Бирка, търговски център на остров в близост до настоящата столица Стокхолм. Археологическите разкопки от последните години показват християнско присъствие в южната и западната части на Швеция още през VII век. Но едва през XI век, мисионерската дейност набира инерция с помощта на англосаксонските и германски монаси и епископите мисионери. Именно през този исторически период, голяма част от южна и централна Швеция е християнизирана. Решителна стъпка в това развитие е кръщението на крал Ерик Шатконунг в началото на XI в. и издигането на епархиите в Скара около 1014 и Лунд през 1060 (през 1104 Лунд става архиепископия, за всички скандинавски страни).

На територията на днешна Швеция, през Средновековието има голям брой манастири, около седемдесет в началото на XVI в. Те са важни религиозни центрове, но също и центрове за обучение, музика и изкуство, там се практикува медицина и чрез тях се разпространяват също нови методи на земеделие и животновъдство.

През XVI век, от не особено единена политически католическа страна, Швеция става Национална лютеранска държава с един крал. Реформацията не е резултат от упадък в църковния живот или по искане на населението. Историците са съгласни, че Реформацията е въведена по чисто политически причини, с жестоки репресии от страна на краля. Густав Васа избран за крал през 1523, разбира че Лютеранската реформация ще му даде контрол над Църквата и особено над нейните имущества и приходи. Съпротивата обаче е силна и процеса на реформацията минава през възходи и падения в продължение на няколко десетилетия. Едва през 1593 г. дюк Карл, по-късно крал Карл IX, успява да убеди националния синод в Упсала да приеме окончателно Лютеранската реформация. Две години по-късно е затворен манастирът във Вадстена, който е последното място на католическата съпротива. Въведено е и смъртно наказание за идентифициращите се като католици.

Лютеранската църква е формирана като държавна църква с краля като върховен глава. Епископите са назначавани лично от него и с времето, епископите и свещениците, в допълнение към религиозните си задължения, получават редица важни функции в обществото, като например управлението на регистъра и училището. До 1991 г., регистърът е управляван от свещеници на Лютеранската църква, а през 1996 г. все още всеки шведски гражданин автоматично става член на държавната лютеранска църква, независимо дали е кръстен, правило премахнато с разделението на църквата и държавата едва през 2000.

bis/ rv