Папа Франциск: Бог страда за войните и убитите деца

Пред природните бедствия, войните и убитите деца Бог плаче. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана. „Бог плаче - каза папата - за човечеството, неразбиращо мира, който Той иска да ни дари, мира на любовта“.

В евангелския откъс предложен от литургията, Исус определя цар Ирод като „лисица“, след като някои фарисеи му казват, че иска да го убие (Лк. 13,31-35). След това Исус казва това което ще се случи: „подготвя се да умре“ и се обръща към „Ерусалим, който убива изпратените му пророци“. Но след това Исус „променя тона на думите си и започва да говори с нежност, с нежността на Бог“. Исус „гледа към своя народ, гледа към града Ерусалим“. В онзи ден „Исус плаче за Ерусалим. Това е Бог Отец, който плаче в личността на Исус: „колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не поискахте!“.

„Казват, че Бог пожела да стане човек, за да може да плаче, да плаче за това, което са направили неговите чеда. Плачът пред гроба на Лазар е плачът на приятел. Сега плачът е плачът на Баща“.

Папа Франциск още веднъж даде за пример бащата от притчата за блудния син, който иска от баща си всичкото си наследство и го напуска. Този баща не отиде при съседите си да каже: „Виж какво ми се случи! Какво ми направи този нещастник! Аз проклинам този си син“. Той не направи това, а съм сигурен, че е отишъл да плаче насаме в стаята си“:

„Защото ви казвам това? Защо Евангелието не ни казва това, а казва, че когато синът се завръща, баща му го вижда отдалече. Това означава, че бащата постоянно е стоял на прозореца, гледайки пътя с надеждата синът му да се завърне. Баща, който прави това е баща, който живее от плача, очаквайки синът му да се завърне. Това е плачът на Бог Отец. С този плач Отец пресътворява в своя Син цялото творение“.

Папата припомни и момента в който Исус с кръста е запътен към Голгота: на ерусалимските жени, които плачат, той казва да не плачат за него, а за своите деца. „Това е плачът на бащите и майките, плачът на Бог и днес“:

„И днес пред бедствията, войните, които се водят заради богът на парите, пред многобройните невинни, убити от бомбите на обожателите на идола на парите, и днес Бог плаче, и днес Той казва: Ерусалиме, Ерусалиме, чеда мои, какво правите? Казва го и на жертвите, но и на трафикантите на оръжия и на всички онези, които търгуват с живота на хората. Ще е добре да се замислим над това, че нашия Бог Отец стана човек, за да може да плаче, ще бъде добре да се замислим, че днес нашия Бог Отец плаче: плаче за това човечество, което не разбира мира, който Той ни дарява, мира на любовта“.

svt/ rv