Папата: пастирската грижа за званията не е програма, а среща с Исус

„Да излезеш, да видиш, да повикаш“. Върху тези три глагола, „които показват динамиката на всяка пастирска грижа за званията“, се спря в словото си папа Франциск към участниците в международния симпозиум за пастирската грижа за званията, организиран от Конгрегацията за клира.

„Пастирската грижа за званията – посочи папата – е да се научи стила на Исус, който минава през местата на ежедневния живот, спира се без да бърза и гледайки братята с милосърдие, ги води към среща с Бог Отец“. Следователно, най-вече трябва да излезем „от нашата строгост, която ни прави неспособни да разпространим радостта на Евангелието; от стандартизираните формули, които често са анахронични; от предубедени анализи, които вкарват живота на хората в студени схеми“.

„Пастирската грижа за званията – продължи папата – има нужда от една Църква в действие, способна да разшири собствените си граници, които да се измерват не от свитостта на човешките сметки или от страха да се сбърка, но от широката мярка на милосърдното сърце на Бог“. И обръщайки се „по по-особен начин към пастирите на Църквата, към епископите и към свещениците, Франциск им припомни: „Като излизате и се вслушвате в младите, вие ще можете да им помогнете да разпознаят движенията на тяхното сърце и да дадете направление на техните стъпки“. „Тъжно е – добави папата –, когато един свещеник живее само за себе си, затваряйки се в сигурната крепост на енорийския дом, на сакрестията или в затворената група на „най-верните“. Точно обратното, ние сме призвани да бъдем пастири сред народа, способни да вдъхновяваме една пастирска грижа на срещата и да посветим времето си, за да посрещнем и да чуем всички, по-особено младите“. 

„Когато става въпрос за свещенически звания и за постъпване в семинария – призова папата епископите - моля ви да размишлявате над истината, да имате предпазлив и внимателен поглед, без лекота и повърхностност. Казвам го специално на братята епископи: бдителност и предпазливост. Църквата и света имат нужда от зрели и уравновесени свещеници, от безстрашни и щедри пастири, способни на близост, изслушване и милосърдие“.

Папата припомни, че „званието започва от един милосърден поглед, отправен към мен“. И това е втората колона („да видиш“), която трябва да оживява пастирската грижа за званията. И „по същия начин си представям погледа на всеки пастир: внимателен, не бързащ, способен да се спре и да чете в дълбочина, да влезе в живота на другия, без да го кара да се чувства никога заплашен или съден. Погледът на пастира е способен да предизвика изумление пред Евангелието, да ни извади от летаргията, в която културата на консуматорството ни вкарва и да предизвика истински въпроси за щастието, най-вече сред младите. Това е един поглед на размисъл“.

vik/ sir