Папа Франциск: добрият пастир не търси властта и парите

Добрият пастир следващ Исус, винаги ще бъде придружаван от Господ, дори и да е изоставен от всички. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

В размишлението си папата почерпи вдъхновение от второто послание на свети Павел Апостол до Тимотей (4,10-17), отбелязвайки, че апостолите, също като свети Павел в последния етап от своя живот, изпитват огромна самота в трудностите, които срещат: те не притежават нищо, жертви са на ожесточеност, изоставени са и са се превърнали в просяци:

 „Сам, просещ, жертва на ожесточеност, изоставен. Това е великия Павел, който чу гласа на Господ, призива на Господ! Същия, който отиде по всички краища, който изстрада много неща и изпитания, заради проповядването на Евангелието, който помогна на Апостолите да разберат, че Господ иска също и езичниците да влезнат в Църквата. Великият Павел, който в молитвата се въздигна до Седмото Небе, и чу неща, които никой не бе чувал до сега. Сега великият Павел е там, в стаичката на една къща, в Рим, чакайки да види как ще завърши борбата в лоното на Църквата, между строгостта на съдещите и преданите на него ученици. Така завършва живота на великия Павел, в скърби: не в негодувание или огорчение, а с вътрешна скръб“.

Това се случва с Петър и големя Йоан Кръстител, който „в килията, сам и угнетен“, изпраща своите ученици да попитат Исус, дали той е Месията, и бива обезглавен заради „каприза на една балерина и отмъщението на прелюбодейка“. Това се случва и с Максимилиан Колбе, „който създава едно апостолическо движение по целия сват и прави много велики неща“, но умира в килията на един лагер. „Когато апостолът е предан – подчерта папата – не очаква друг край, различен от този на Исус“. Но в тези моменти Господ е близо, „не го изоставя и там намира силата си“. Така умира и Павел. „Това е законът на Евангелието: ако житното семе не умре, няма да даде плод“. Но след това идва възкресението. Един богослов от първите векове казва, че кръвта на мъчениците е семенцето на християните:

„Да умреш като мъченик, като свидетел на Исус е семенцето, което умира, дава плод и изпълва земята с нови християни. Когато един пастир живее така, той не може да бъде огорчен: може би скърби, но е убеден, че Господ е до него. Когато пастирът в своя живот се посвещава на други неща, а не на вярващите – например е привързан към властта, парите или много други неща – накрая няма да бъде сам, вероятно до него ще са племеннииците, които очакват да умре, за да вземат, всичко което е притежавал“

Папа Франциск сподели: „Когато посещавам старчески домове за свещеници, срещам многобройни добри, много добри свещеници, дали живота си за вярващите. Те са там, болни, парализирани, на инвалидна количка, но с усмивка на уста, защото чувстват близостта на Господ. В техните сияещи очи може да се долови въпроса: „Как върви Църквата? Какво става в диоцеза? Как са званията?“. И така до края, защото са като бащи, защото дадоха живота си за другите. Но нека се върнем към свети Павел. Той е сам, просещ, жертва на ожесточеност, изоставен от всички, но не и от Господ Исус: „Само Господ е близо до мен!“, казва. Добрият пастир, трябва винаги да бъде уверен, че ако върви по пътя на Исус, Господ ще бъде близо до него до края на живота. Нека се молим за пастирите, които са в края на своя живот и очакват Господ да ги вземе със себе си. Нека се молим, та Господ да им даде сили, утеха и увереност, че въпреки че са болни и може би самотни, Господ е с тях, близо до тях. Нека Господ им дари сила“.

svt/ rv