Папата към Църквата в Грузия: дарявайте утехата Божия

"Блажена Църквата, която не се уповава на критериите на функционализма и ефективността, и която не обръща внимание на имиджа“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на литургията, която предстоятелства на стадиона „Месхи“ в Тбилиси, в началото на втория и предпоследен ден на своята визита в Кавказ. Папата отслужи литургията за католиците в страната в присъствието на представители на държавните власти, на Православната църква и другите християнски деноминации в страната.

Папата пристигна малко преди 9 ч. на стадиона „Михаил Месхи“, посветен на най-добрия грузински футболист от ХХ век и с капацитет 27 хиляди души. На литургията – както се случи и по време на визитата на Йоан Павел II през 1999 – взеха участие няколко хиляди души, с бяло-жълти шапки на главата, цветовете на ватиканското знаме. Католиците в страната са 2,5% (около 112 хиляди) и голяма част от тях принадлежат на Арменската и Халдейската църква, в общение с Рим. В столицата Тбилиси броят на католиците е около 1%. Папата Франциск премина през стадиона на малка електрическа кола, като се спря неведнъж да поздрави дошлите деца.

Преди началото на богослужението, папа Франциск и епископите, които съслужиха с него, преминаха през Светата врата, поставена в средата на стадиона. В проповедта си Светият отец се вдъхнови от писмата на света Тереза от Лизьо, чийто празник Църквата чества на 1 октомври, и подчерта, че „сред многобройните съкровища на тази прекрасна страна, се откроява голямата стойност на жените. Те – пише малката света Тереза – обичат Бог в далеч по-голям брой отколкото мъжете. Тук в Грузия – каза папата – има много баби и майки, които продължават да съхраняват и предават вярата, посята в тази земя от света Нина, и носят свежата вода на утехата Божия в многобройни ситуации на пустош и конфликт“.

Както майките страдат за своите деца, така „Бог обича да поема върху си нашите грехове и да ни закриля“, каза папа Франциск:

„Той, който ни познава и обича безкрайно е чувствителен към нашата молитва и знае как да изтрие нашите сълзи. Всеки път когато ни погледне, той се трогва и разнежва, защото независимо от злото на което сме способни, ние винаги сме негови чеда“.

Ето защо – отбеляза папата – „утехата от която се нуждаем в житейските терзания е присъствието на Бог в сърцето. Трябва да Му направим място, да Му отворим вратата, а не да се заравяме в страданието. Но как може да го направим?, запита папата:

„Като четем всеки ден Евангелието, което винаги носим със себе си, но също с мълчаливата и коленопреклонна молитва, Изповедта и Евхаристията. Чрез тези врати Господ влиза в нашия живот и дава смисъл на нещата“.

Същевременно, християнинът трябва да се запита за способността си да дарява Божията утеха, за което е винаги призован. От друга страна – продължи папата -  винаги неотложната мисия на Църквата е да получава и дарява утеха:

„Скъпи братя и сестри нека се почувстваме призовани за това: нека не се спираме единствено на онова, което не е наред около нас или да се натъжаваме за неразбирателствата между нас. Не е в наша полза да привикваме към затворения църковен микроклимат; за нас е добре да споделяме обширни и отворени за надеждата хоризонти, да отваряме без страх вратите и да излезем от себе си“

Но за да получим утехата има едно необходимо условие, което ни припомня Евангелието: „да станем малки като децата“, подчерта папата:

„За да бъдем големи пред Всевишния, не трябва да трупаме почести и престиж, блага и земни успехи. Дете е именно онзи, който няма нищо да даде и има много да получи. Детето е безпомощно и зависи от своите родители. Който стане малък като едно дете, става беден в себе си, но богат в Бог. Ето защо, трябва да помним, че ние винаги сме чеда Божии: не сме господари на живота, а чеда на Небесния отец; не сме самостоятелни и самодостатъчни възрастни, а деца, което винаги се нуждаят да бъдат взети в ръце и да получат любов и прошка. Блажени общностите, които са бедни на материални средства и богати на Бог, блажени пастирите, които следват само заповедта на любовта, и блажена Църквата, която не се уповава на функционализма, ефективността и имиджа“.

Оттук и призива на папа Франциск към „малкото възлюбено паство от Грузия“, да се уповава в Божията утеха:

„Нека всички днес да поискаме благодатта на едно скромно сърце, което вярва и живее чрез кротката сила на любовта; нека поискаме благодатта да се уповаваме изцяло в Божието милосърдие“.

svt/ rv