2016-10-01 13:44:00

Вярата ни дарява плодовете на прошката и единството


„Да имахме вяра“ (Лк 17, 5-10)

XXVII неделя през годината ни предлага евангелието в което учениците просят Исус, като му казват: „Усили вярата в нас!“. Господ им отговаря: „Да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: „Изтръгни се и се пресади в морето“; и тя би ви послушала“. Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

*****

Скъпи братя и сестри,

Днес апостолите моля Исус да усили у тях вярата. Това е и една своеобразна тяхна изповед на вярата в Господ, понеже един обикновен човек не би могъл да им даде такова нещо. За да се следва Исус към Голгота се изисква една много по-голяма вяра, отколкото да се следва в Галилея, затова учениците усещат, че вярата ме им не е достатъчна. Ако имаме вяра съвсем малка, щяхме да можем да заповядваме на дърветата да се засадят в морето и те щяха да ни послушат. Морето, в библейския контекст, символизира злото. Ако имаме вяра, Бог ще извърши много по-чудесни неща в живота ни, отколкото дървета, засадени в морето. Вярата наистина дава чудни плодове като прошката и единството.  

Във втората част на евангелието се говори за преходността на земната слава. Исус учи своите апостоли да не я приемат, за което имаме свидетелства в Деяния на апостолите например. Доброто, което правим е това, което се очаква от нас и не трябва да очакваме да бъдем възнаградени. Никой от нас не е незаменим, понеже всеки от нас е "слуга негоден" на Бог. Всички тези размисли трябва да ориентират нашите мисли към небесната слава, която ще се даде на верните ученици на Исус. Амин.  








All the contents on this site are copyrighted ©.