Папата: душевната пустота се побеждава с молитвата

Какво се случва в нашето сърце, когато ни обхване „душевна пустота“? Това бе въпроса зададен от папа Франциск на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, който посвети краткото си размишление на фигурата на Йов. Папа Франциск насочи вниманието на значението на тишината и молитвата, за да се преодолеят мрачните моменти в живота. В деня на литургичния празник на свети Викентий от Паола, папата поднесе литургията за сестрите викентинки, които работят в религиозния дом „Санта Марта“.

Папата се спря на първото литургично четиво от Книгата на Йов (3,1-3.11-17.20-23), която ни показва Йов, на когото е иззето всяко имущество и дори са му отнети децата. Той се чувства изгубен, но въпреки това не проклина Господ за нещастието си. Йов преживява една огромна „душевна пустота“ е започва да се оплаква пред Бог, като „син пред баща“. „Така постъпва и пророк Йеремия, който се оплаква и се ядосва с Господ, но никога не богохулничи“, каза папа Франциск

 „Душевната пустота е нещо, което се случва на всички нас: може да бъде по-силна или по-слаба. Това е състояние на мрак в душата, без надежда, без желанието да се живее, без да се вижда края на тунела, с безпокойство в сърцето и обърканост в идеите. Душевната пустота ни кара да се чувстваме така, сякаш душата ни е смазана: не успява и дори не иска да живее: „По-добре смъртта!“. Това си мисли Йов. По-добре да умре, отколкото да живее така. Ние трябва да разберем когато нашата душа се намира в това състояние на тъга, което дори не ни позволява да дишаме. На всичко се случва това. Ето защо, трябва да разберем какво се случва в нашето сърце“.

В такива моменти – продължи папата – трябва да се запитаме: „Какво трябва да направим, когато живеем тези мрачни моменти, заради загуба на близък човек или болест, което ни натъжава“. Пред такива ситуации някой мисли „да си вземе хапчета, за да заспи и да се отдалечи от реалността“. Но това – предупреди папа Франциск – „не помага. Днешната литургия ни учи как да се изправим пред тази душевна пустота, когато сме хладки, тъжни и обезнадеждени. Отговорът ни е даден от псалм 87, който казва: „Нека стигне до Теб молитвата ми, Господи!“. Ето защо - каза папата - „трябва да се молим силно, както направи Йов: да викаме ден и нощ, за да наклони Бог ухото си“:

„С тази молитва трябва да похлопаме на врата, но силно! Наклони ухото Си към молбата ми. Душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята. Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила. Колко пъти сме се чувствали така, без сили. А това е една молитва. Сам Господ ни учи как да се молим в лошите моменти. „Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна. Натегна върху ми Твоята ярост. Нека стигне до Теб молитвата ми“. Тази е молитвата, така трябва да се молим в най-лошите, най-мрачните, най-безутешните моменти в живота. Това означава да се молим истински. Но също и да се оплакваме пред Бог, така както направи Йов, като син.

Книгата на Йов говори за мълчанието на приятелите. Пред човек, който страда – подчерта папа Франциск – „думите могат дори да навредят“. Това, което е важно е да бъдем близо, да накараме страдащия да почувства близостта ни, а не да слуша нашите „слова“. „Когато някой страда, когато е в душевна пустота, трябва да се говори колкото е възможно по-малко и да се помага с мълчанието, близостта, с милувките и молитвите пред Отца“, каза папата:

„Първо, трябва да разпознаем в нас моментите на душевна пустота, когато сме потънали в мрака, без надежда и да се попитаме защо. Второ, трябва да се молим на Господ, така както днес, с псалм 87, литургията ни учи да се молим в мрачните моменти: „Нека стигне до Теб молитвата ми, Господи!“. Трето, когато се приближавам до някой страдащ, било заради болест или заради нещо друго, и е в състояние на душевна пустота, трябва да се приближавам в мълчание, но с много любов, близост и нежност. Не трябва много да говорим, защото това не помага и дори може да навреди“.

„Нека молим Господ – завърши папа Франциск – да ни дари тези три благодати: да разпознаваме душенапустота, да се молим, когато сме в това състояние, и да можем да придружаваме хората, които преминават през мрачните моменти на тъгата и душевна пустота“.

svt/ rv