Съпруга и майка на седем деца бе обявена за блажена

С тържествена литургия в базиликата на Пресветата Троица в Сакарджа, на остров Сардиния, кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на светците, обяви за блажена на Католическата църква Елизабета Сана, съпруга и майка на седем деца.

„Майка Сана“, както с обич са я наричали всички, е родена в Кодронджианос, провинция Сасари, на 23 април 1788. На седем годишна възраст се заразява от едра шарка, която оставя тежки белези в нейния живот. Въпреки че е привлечена от богопосветения живот, следва волята на своята майка и на 13 септември 1807 се омъжва, а семейството ѝ се радва на седем деца. След смъртта на своя съпруг през 1825, Елизабета продължава да се грижи да своите деца и да управлява имуществото на своето заможно семейство. През 1831 се отправя на поклонничество към Светата Земя, но поради липса на входна виза за Близкия Изток, се връща обратно. Спира в Рим, където, поради здравословни причини, остава 25 години до края на живота си, посвещавайки се на работата, молитвата и грижата за бедните и болните. Дори и далеч от децата си, които поварява на своя брат свещник Антонио Луиджи, тя редовно получава информация за тях. По време на престоя си в Рим се запознава с бъдещия светец Винченцо Палоти, основател на Обществото на Католическия апостолат и става терциарка към Ордена на малките на Свети Франциск. Така, най-накрая съумява да живее званието, да се посвети изцяло на Бог. По този начин новата блажена на Църквата се присъединява към дългия списък от светци и блажени миряни, посветили живота си на ближия и на Бог, като света Мария на Въплъщението, със светското име Мари Гиард, канонизирана от папа Франциск през 2014, и света Жан-Франсуаз Фремьо дьо Шантал, основателка на Ордена на „Посещението на Дева Мария“.

Званието на блажена Елизабета Сана е част от онези специални, рядко срещани и отредени за малцина звания, белязани от изключително силна любов за Исус. „Исус бе завладял изцяло нейното сърце“, посочва кард. Амато. „Нито родната земя, нито семейството или трудностите в живота я разделят от любовта за Бог. Именно от Бог получава вдъхновението да посети Светата Земя и да остане завинаги в Рим. Не става въпрос за импулсивно решение, а за сериозно и осмислено звание, одобрено от нейните мъдри духовни ръководители. Любовта ѝ към Бог – посочват за нея свидетелите – бе за нея най-скъпото от всички земни блага и всеки най-обичан човек“. Тази любов ѝ помага да преодолее контрастите, клеветите, обидите и преди всичко от греха, а Евхаристията се превръща в пристанище за нейната душа.

„Елизабета бе жена на милосърдието“, посочва още кард. Амато. „Нейният живот бе постоянно практикуване на духовните и телесни милосърдни дела. При нейната смърт, на 19 февруари 1857, в дома ѝ близо до Ватиканската базилика, хората казват: „Умря Светицата, жената, която винаги се молеше в „Свети Петър“.