Папата благодари на аржентинските епископи за тълкуването на Amoris Laetitia

Пастирското милосърдие е онова, което „ни подтиква да излезем, за да срещнем отдалечилите се, и след като ги срещнем, да поемем по пътя на приемането, придружаването, духовната преценка и приобщаването в църковната общност“. Това е основния акцент в писмото на папа Франциск към епископите на региона на Буенос Айрес, адресирано до техния делегат монс. Сергио Алфредо Феной – в отговор на документа със заглавие „Основни критерии за прилагането на осма глава от Апостолическото насърчение Amoris Laetitia“ (“Criteri fondamentali per l’applicazione del capitolo VIII di Amoris laetitia”).

Като изразява благодарността си и висока оценка за текста, разработен от епископите, Папата подчертава, че той изразява напълно смисъла на осма глава от Апостолическото насърчение – за сключилите повторно брак вярващи – пояснявайки, че „не съществуват други тълкувания“. Документът на епископите – уверява папата – „ще е от голяма полза преди всичко за онова пастирско милосърдие, на което е изцяло посветен“.

Разработеният документ от пастирите на Църквата в Аржентина е „истински пример на придружаване от страна на свещениците“, пояснява папата, подчертавайки колко е важна близостта на „епископа до своя клир и на клира до епископа“. „Най-близкият ближен на епископа е свещеника, а заповедта да обичаме ближния като себе си, за нас епископите започва именно с нашите свещеници“, пише папата. Разбира се, пастирското милосърдие, разбрано като постоянен подтик да търсим отдалечилите се, е трудно и уморително. Става въпрос за една пастирска дейност „тяло до тяло“, което не може да се сведе до „програмни, организационни или юридически посредничества, независимо тяхната нужда“. От четирите пастирски отношения посочени в документа на епископите и в Amoris Laetitia - „приемане, придружаване, духовна преценка и приобщаване“ – най-малко практикуваната според папата е духовната преценка.

„Смятам са спешно необходимо формирането в лична и колективна духовна преценка в нашите семинарии и на свещениците“. Накрая папата припомня, че Amoris Laetitia е „плод на работата и молитвата на цялата Църква, с посредничеството на два Синода и на папата“. Междувременно папата насърчава по-задълбочено запознаване с Апостолическото насърчение Amoris Laetitia, което „несъмнено ще помогне за растежа, укрепването и светостта на семейството“.

Документът на аржентинските епископи, посветен именно на осма глава от пост-синодалното Апостолическо насърчение Amoris Laetitia, припомня, че „не е уместно да се говори за „разрешение“ за достъп до тайнствата, а по-скоро за процес на духовна преценка, придружен от един пастир“. Този процес трябва да бъде „личен и пастирски“, защото придружаването е упражняване на via caritatis, призив да се следва пътя на Исус. Този път – предупреждават епископите – „не винаги завършва с получаването на тайнствата, но може да доведе до форми на по-голямо приобщаване в живота на Църквата, до присъствието в общността, до участието в групите за молитва и размисъл или участие в пастирската дейност“.

„Когато конкретната ситуация на една двойка, правят осъществим този процес, особено, когато двамата са християни със силна вяра, може да им се предложи да живеят във въздържание“, се чете в документа на аржентинските епископи. Amoris Laetitia „не пренебрегва трудностите, които могат да се срещнат при това предложение и оставя отворена възможността за достъп до тайнството на помирението, когато не се осъществи“. При други по-сложни ситуации, и когато не било възможно да се „получи съдебно решение за несъстоятелност на предишния брак – продължава текстът – споменатото предложение не може да бъде фактически приложено“. Въпреки това, също е възможно да се започне „процес на духовна преценка“. И ако се стигне до там „да се признае, че в един конкретен случай, има ограничения, които намаляват отговорността и вината, особено когато човек сметне, че ще се провали още веднъж, причинявайки вреди на децата от новия брачен съюз, Amoris Laetitia отваря възможността за достъп до тайнствата на помирението и Евхаристията. Това, на свой ред, предразполага човек да продължава да узрява и укрепва със силата на благодатта“.

Документът подчертава, че трябва да се избягва да се тълкува тази възможност, като „неограничен достъп до тайнствата или така сякаш всяка ситуация би могла да го оправдае“. Това, което по-скоро се предлага е „духовна преценка, която да преценява адекватно всеки отделен случай“. Специално внимание изискват ситуациите на нов брачен съюз, сключен веднага след развода или на онзи, който многократно е изневерявал на семейните си задължения или на онези „намиращи постоянно извинения или предявяващи личната ситуация, сякаш е част от християнския идеал“. В тези по-трудни случаи, свещениците трябва да придружават с търпение, търсейки подходящия процес за приобщаване. Важно е – се чете в текста – „да се насочат хората да застанат пред Бог със собствената си съвест и затова е от полза изпитът на съвестта“, предложен от апостолическото насърчение, по-специално за това което се отнася до поведението към децата или изоставения съпруг. При всички случаи, когато съществуват „неразрешени несправедливости, достъпът до тайнствата може по особен начин да скандализира“.

Затова документът отбелязва, че „може да е по-уместно евентуалният достъп до тайнствата да бъде направен по резервиран начин, преди всичко когато се предвиждат конфликтни ситуации“. Същевременно обаче, не трябва да забравя придружаването на общността, за да „укрепва в дух на разбиране и приемане, без това да създава объркване за учението на Църквата относно неразтрогваемостта на брака“. В тази връзка епископите припомнят, че „общността е средство на милосърдието, което незаслужено, безусловно и безвъзмездно“. Преди всичко – подчертават накрая аржентинските епископи – „духовната преценка не се за затваря, защото е динамична и трябва винаги да бъде отворена за нови етапи на духовно израстване и нови решения, които да спомогнат за пълноценното реализиране на християнския идеал“.

svt/ rv