2016-09-10 14:55:00

Блажен Ладислао Буковински: героичен свидетел на вярата и защитник на преследваните


На 11 септември в Караганда, Казахстан, ще бъде обявен за Блажен на Католическата църква отец Ладислао Буковински, когото Йоан Павел II нарича „героичен свидетел на вярата и защитник на жертвите на преследванията“. За папа Франциск, той е „неуморим апостол на Евангелието и пастир според сърцето на Христос“.

Роден е на 22 декември 1904 в Бердичев, близо до Киев в Украйна, в католическо семейство. Заедно със семейството си избягват в Полша, след нахлуването на Русия след Октомврийската революция. След свещеническото си ръкоположение в Краков на 28 юни, 1931, той се посвещава изцяло на пастирското служение. Грижата за болните, нуждаещите се и маргинализираните е неговата основна работа по време на Втората световна война. Съден, хвърлен в затвора и изпратен на принудителен труд няколко пъти, той прекарва повече от тринадесет години в трудови лагери. През 1955 г. става съветски гражданин, а година по-късно получава разрешение да се придвижва из цялата територия на СССР. В продължение на двадесет години той е нелегален апостол на вярата, пресича на длъж и шир огромната територия на Казахстан, за да съдейства на католиците от различни обреди и националности. Умира в състояние на благодат на 3 декември, 1974 в Караганда, оплакван от всички. Неговият гроб бързо се превръща в място за поклонение.

По време на религиозните преследвания, изпълнени с физическо и морално страдание – посочва пред Радио Ватикана, кард. Анждело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на светците – „отец Буковински търси убежище във вярата си в Бог и в Неговото провидение. Вярата му е дълбока, твърда и непоколебима, като тази на Авраам. Изпратен в затвор през 1940 г. в Лук, той разказва диалога между него и съдията атеист. Вдигайки главата си от документите, той попита: "Какво правиш там?". О. Буковински: "Моля се на Бог." Съдията се изправи внезапно, и извика: "Тук е забранено да се молиш на Бог". O. Буковински: "Бъдете спокоен. В бъдеще ще се моля така че да не забележите" След всеки период на затворничество, той се връща обратно физически изтощен, но духовно обновен.

Няколко десетилетия отец Буковински прекарва в лагери. „Свидетелите са единодушни – казва кардиналът - че той не изоставя свещеническия си живот дори в затвора. Моли се много. Прави си броеница е от хлeбни топчета, завързани с връв и с телен кръст. Винаги носи със себе си малка статуя на Богородица. По време на празниците, въпреки забраната, той пее Богородични химни. Францисканският свещеник отец Грабски разказва, че всеки ден на път за мините в които са принудени да работят, отец Буковински го моли да му разказва историята на св. Франциск от Асизи, светецът на смирението и вярата. Лагерът става за него амвон, от който раздава Божията любов и помирение с ближния. Често той повтаря: "Вярата разрушава стените."

Префектът на Конгрегацията за процесите на светците пояснява и причините, поради които отец Буковински отказва да се завърне в родината си.

„През 1955 г. получава новината за възможността да се завърне в родината, но отказва. "Оставам тук - казва той - защото тук трябва да нося на вярващите религиозна утеха; в Полша, има много свещеници, а тук не". Така, той се превръща в пътуващ мисионер из цялата казахска територия, като изповядва, служи литургия, кръщава, преподава катехизис. За унижавания и потискан народ, той е човек на надеждата. Той е убеден, във възраждането на Църквата на Изток и особено връщането на Русия към Христос. Той е също изключително смел. Един ден в Караганда, докато отслужва литургия, идва милиция и му забранява да продължи, нареждайки на хората да си отиват. След като милиционерите си тръгват, нашият Блажен казва на вярващите: "По тяхна заповед не мога да продължа, а вие трябва да си тръгвате. Аз, обаче, въпреки това, ще служа. Който иска да си тръгне, да си тръгне, тези, които искат да останат, да останат. " Никой не си тръгва. Ако той не се страхуваше – казва един свидетел - ние също не се страхувахме“

Какво е посланието на новия Блажен към съвременните вярващи?

„Той пише: "Моето щастие се намира в щастието на другите". Отец Буковиниски ни остави послание на радост, братство и надежда. Той повтаря думите на апостол Павел: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия... Уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Исуса, нашия Господ"( Рим 8.35 - 39). С една дума, светците винаги ни приканват към ведрина и доверие в Божието провидение“.

bp/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.