Имаме нужда от урока и застъпничеството на Майка Тереза

В цял свят се очаква канонизацията на Майка Тереза от Калкута на 4 септември, със света литургия на площад Свети Петър в Рим, където ще пристигнат много вярващи. Церемонията по канонизацията ще бъде един от кулминационните моменти на Юбилея на милосърдието. По този повод, третата Генерална настоятелка на ордена Мисионери на милосърдието, сестра Мери Према, даде интервю за Радио Ватикана:

„Канонизацията на нашата майка Тереза е голяма чест за нас. Дава ни възможност да погледнем по-отблизо на живота й, на нейната дейност и на голямото внимание, което тя отделяше на другите, като същевременно се вгледаме и в нашия живот. Това наистина е момент на изпитване на съвестта, за да разберем по-задълбочено как усещаме призванието, което сме получили като мисионерки на милосърдието и преди всичко нашето общение с Бог в молитвата и нашето единение с Исус чрез най-бедните. Майка Тереза бе удостоена с Нобелова награда за мир през 1979 г“.  

На въпроса как днес, в момент, в който се разпространяват огнищата на война, може да се припомни стойността на тази награда, сестра Мери посочва:

„Нобеловата награда за мир бе присъдена за усилията на майка Тереза да се създава единение между всички народи, като чеда на един единствен Бог. Това е твърде актуална тема. Мирът е желание на всеки един, но той е резултат от прошката и усилието да се вслушваме в хората, за да можем да ги разберем. Не трябва винаги да претендираме, че сме прави“.

Сестра Мери изтъква, че „Майка Тереза използваше времето си, за да учи на своето чувства за отговорност, тя казваше: „Църквата сме ти и аз. Ако искаш Църквата да е свята, твой и мой дълг е да бъдем свети“.

Затова дали майка Тереза се е превърнала в икона, сестра Мери Према отбелязва: „Да се благоговее пред нейния образ, без да има стремеж за подражание, би било несправедливо. Майка Тереза е самият живот и тя остана сред нас. Тя се моли с нас. Тя бе активна в живота на много хора; това видях преди всичко в дома й в Калкута, където нейните тленни останки се посещават от хиляди поклонници. Те се молят и тя чува молитвите им. Майка Тереза не е икона, тя е жива и действена навсякъде. Ние имаме нужда от нея, от нейния урок, от нейното застъпничество“.

Майка Тереза разговаряше решително и ясно с всички политически лидери и сестра Према припомня: „Тя не ходеше да проповядва, или да поучава хората какво да правят. Когато говореше, правеше това с чистотата на сърцето си. За нея нямаше значение с кого разговаря, тя беше убедена в ценностите на живота: духовността, молитвата, семейството, където понякога отношенията се подкрепят с приемането на страданието и на прошката. Стойността на религиозния живот като продължение на живота на Исус. Майка Тереза никога не направи крачка назад при защитата на достойнството на хората“.

За четирите сестри на майка Тереза, убити в Йемен от група въоръжени мъже, „мъченици на безразличието“, по думите на Папа Франциск и за преследванията на религиозните малцинства в различни части на света, сестра Мери казва:

„Преследванията са част от християнството, още от самото му възникване. Преследванията са необходими, за да се извлече най-доброто от нашето призвание. Нашите сестри свободно и съзнателно останаха в служение на болните в Аден, Йемен. Болката е голяма, но същевременно е и голяма чест, че са постигнали целта на своето призвание, която е единението с Бог, обичайки Исус така, както Той ни е обичал, прощавайки на онези, които не знаят какво вършат“.

man / rv