Папата с послание към Срещата Римини 2016

„Диалогът е единственият ключ към човешкото сърце, свито, в днешно време, от страховете на екзистенциална несигурност, която ни кара да се страхуваме от другия“. Това заяви папа Франциск в Посланието, подписано от Ватиканския държавен секретар, кардинал Пиетро Паролин към 37-та среща за приятелство между народите, организирана в Римини от Движението „Комунионе е Либерационе“ (Comunione e Liberazione) и с мото „Ти си благодат за мен“.

Това мото наистина е „смело", признава самият папа Франциск. Да кажеш: „Ти си благодат за мен“ е в контраст със страховете на съвременния свят, където се издигат стени и се казва, че всеки трябва сам да се спасява. Това е „смело“ мото, твърди папата в посланието си към участниците в срещата Римини 2016, защото се движи в посока, противоположна, било на общочовешките тенденции, поради което в много случаи, другите „се превръщат в нещо излишно, или още по-лошо - в неудобство и пречка“, било на чувството за несигурност на нашето време, в което е застрашен мирът и сигурността на държавите и народите.

Кой би могъл сам да се спаси?

„Ако се поддадем на изкушението на индивидуализма, ще се озовем в ситуация, в която виждаме хората предимно с техните ограничения и недостатъци", което отблъсква желанието и способността за съвместно съществуване, при което всеки би могъл да бъде свободен и щастлив в компанията на другите с богатството на тяхното различие“, повтаря папа Франциск. „Но, изправени пред промените на новото време, в които всички сме участници, кой би могъл да мисли, че е способен да се спаси сам, със собствените си сили?“.

Никой не е изгубен завинаги

„Това е презумпцията, която е източник на всички конфликти между хората", която, обаче Евангелието преобръща, подчертава папа Франциск. Християнинът съхранява винаги една мисъл, отворена към другия, който и да е той, защото не счита никого за окончателно изгубен“. И тук, папата припомня притчата за блудния син, който, докато тъжно пасе прасета си, с ясното съзнание, че е изневерил на доверието на баща си, не знае, че баща му, „всяка вечер излиза на терасата, за да види дали синът му не се връща у дома, и се надява, независимо от всичко и всички“. „Колко много би се променил светът ни - възкликва папа Франциск - ако тази безмерна надежда се превърне в обектив, през който хората гледат един на друг“.

Диалог, идентичност и откритост

„За да приложим в живота тази вяра, съществува една дума, която никога не трябва да се уморяваме да повтаряме, и най-вече - да свидетелстваме: „диалогът", подчертава папа Франциск. „Една морална ценност, чиято стойност - изтъква папата - ни позволява да опознаем истината на нашия събеседник, значението на неговия опит и фона на онова, което казва, дори когато се прикрива зад поведение и избор на действие, които не споделяме“. С една дума – обобщава Бергольо - диалогът е богатство, а не обедняване, дотогава, докато всяка среща предполага „яснота на собствената идентичност, но в същото време означава и предразположение, готовност да се поставим на мястото на другия, за да разберем кое е онова, зад привидното, което вълнува неговото сърце, какво, всъщност, той цели и към какво се стреми в действителност".

Не със сила, а с нежността на любовта

„Това е предизвикателството, пред което са изправени всички хора на добра воля“, заключава папа Франциск, който ни призовава да погледнем на многобройните катаклизми, на които често се чувстваме безпомощни свидетели" като на Тайнствена покана да преоткрием фундаментите на общението между хората за едно ново начало“. Заключителното насърчение към участниците в срещата е за последователност в живота и във вярата, основана на Тайнствата и изразена чрез „творческо освидетелстване" със съзнанието, че онова, което привлича, какво печели завоевания и освобождава от веригите, не е силата на средствата, а е непоколебимата нежност на милостивата Божия любов“.

an / rv