Папа Франциск: християнското сърце познава състраданието

„Милосърдието е средство за общение“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VI“, която посвети на евангелския епизод за хляба и рибите, разказан от свети Матей. (Mт 14:13-21). В размишленията си Светият отец се спря на епизода, в който Исус току-що е получил новината за смъртта на Йоан Кръстител, и преминава с лодка езерото. „Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме;“(ст.13. ). а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете“. И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. (ст.14.). Ето такъв е бил Исус, винаги, изпълнен със състрадание, винаги с мисъл за другите“, подчерта папата.

„Впечатляваща е решителността на верните, които се страхуват да не останат сами, да не бъдат изоставени. Без умъртвения Йоан Кръстител, харизматичен пророк, верните се уповават на Исус, за когото самият Йоан беше казал: „аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене (Мат 03:11). С тази мисъл верните го следват навсякъде, за да Го чуят и да доведат при Него болните. При тази гледка, Исус се развълнува. Исусовото сърце не е студено. Той е изпълнен с вълнение. От една страна, Исус се чувства привързан към верните и не иска да тръгне; но от друга, се нуждае от уединение в молитви, да остане насаме с Отца“. Нощем прекарва често в молитви към Своя Отец“.

„И в оня ден, Учителят се посвети на верните. Неговото състрадание не е някакво неясно чувство; показва цялата сила на волята Му да остане близо до нас и да ни спаси. Исус ни обича толкова много. Той иска да бъде близо до нас“.

„Когато се свечери, Исус реши да се погрижи да нахрани всички тези хора, уморени и гладни. Исус се грижи за ония, които го следват. И пожелава да накара да участват в това и Своите ученици.  „..А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат..“ (Ст.16). Учениците му посочват „… имаме тук само пет хляба и две риби“ (Ст.17). които със силата на вярата и молитвата да бъдат споделени с всички верни. Но Исус извършва чудо, чудото на вярата, на молитвата със състрадание и с любов. Така Исус „… след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа. (ст. 19). Господ отговаря на нуждите на верните, но иска всеки един от нас да бъде пряк участник и да сподели Неговото състрадание“.

„Да се спрем върху жеста на благословия на Исус: „Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи…“, ги раздаде. (ст 19.).

Както виждаме, това са същите жестове на Исус, които прави на Тайната вечеря и са същите, които всеки свещеник изпълнява, когато причистява.

Християнската общност се заражда и възражда непрекъснато чрез причастието. Да живееш в общение с Христос, означава, че не си пасивен и стоиш настрана от всекидневния живот, напротив, това общение ни сближава в отношенията с мъжете и жените на нашето време, за да им конкретен знак на милосърдието на Христос. Давайки ни Христовото тяло, причастието ни превръща малко по малко в тяло Христово и духовна храна за нашите братя. Христос иска да стигне до всички, за да донесе Божията любов на всички. Ето защо превръща всеки Божи раб в служител на милосърдието.

Папата добави, импровизирайки: „Ето така Исус вижда мнозинството вярващи, чувства състрадание, умножава хлебовете, същото, което прави с Евхаристията. А ние вярващите, когато получаваме този хляб, сме водени от Исус, за да принесем това служение и към другите със същото състрадание Исусово“.

„Разказът за хлебовете и рибите завършва със заключението, че всички са заситени. „И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша“. (Ст.20)

Папа Франциск продължи, импровизирайки: „Когато Исус със състраданието и любовта си ни дарява с благодат, прощава греховете ни, прегръща ни и ни обича, той не се раздава никога отчасти: раздава се напълно. Както се е и случило в историята. Исус изпълва сърцата и живота ни със своята любов, прошка и състрадание“.

Исус позволява на учениците си да изпълнят Неговата поръка. По този начин те опознават пътя, който да изминат: да нахранят народа и да го държат единен; т.е. да бъдат в служение на живота и на общението. Ние се молим на Господ да дава сили на Църквата да бъде винаги способна да изпълнява святото служение, както и всеки един от нас да бъде средство за това общение в своето семейство, на работното си място, в енорията и в общността, към която принадлежи, да бъдем видим знак на Божието милосърдие, което не иска да остави никого в самота и в нужда, докато мирът и общението не достигнат до всички, както и единението на хората с Бога, защото това единение е живот за всички. Благодаря ви".

an / rv