Бенедикт XVI: без молитвата сме като сателити, изгубили орбита

„Всеки път, когато чета от трудовете на Йозеф Ратцингер/ Бенедикт XVI, все повече осъзнавам, че неговото богословие е „коленопреклонно богословие“, защото още преди да бъде голям богослов и учител на вярата, се вижда, че е човек, който наистина вярва, който наистина се моли; вижда се, че е човек, който олицетворява светостта, човек на мира, Божи човек“. С тези думи започва предисловието на папа Франциск към книгата на почетния папа Бенедикт XVI за стойността на молитвата, която е сърцето на всеки свещеник. Книгата, със заглавие „Да се учим и предаваме Божията любов“, е първата от поредица тематични книги на Бенедикт XVI, които ще бъдат публикувани по повод 65.та годишнина от свещеническото ръкоположение на почетния папа.

За папа Франциск, „Бенедикт XVI продължава да свидетелства по един още по-ярък начин „решаващия фактор“, онова ядро от свещеническото служение, което дяконите, свещениците и епископите не трябва никога да забравят, а именно, че първото и най-важно служение не е управлението на „текущите дела“, а молитвата за другите, непрекъснато, с душа и тяло, както прави днес почетният папа: постоянно потопен в Бог, със сърце обърнато към него, като влюбен човек, който във всеки момент и независимо какво прави мисли за своя възлюбен“.

Със свидетелството си – пише папа Бергольо – „Негово светейшество Бенедикт XVI ни показва какво наистина е молитвата: тя не е задачата на някои хора считани за особено набожни и може би смятани за неподходящи за разрешаването на практически проблеми. Молитвата не е дори само една добра практика, за да успокоим съвестта си, или набожно средство, за да поискаме от Бог онова от което се нуждаем в едни определен момент. Не – посочва Хорхе Марио Баргольо – молитвата, както се посочва в тази книга и както свидетелства Бенедикт XVI е решаващият фактор: тя е застъпничеството от което Църквата и света – особено в този момент на истинска епохална промяна – се нуждаят повече от всякога, като хлябът, повече от хляба. Защото да се молиш, означава да повериш Църквата на Бог, осъзнавайки, че Църквата не е наша, а Негова, и именно затова Той никога няма да я изостави; защото да се молиш, означава да повериш света и човечеството на Бог; молитвата е ключа, който отваря сърцето на Бог, тя е единствената, която може да върне отново Бог в този наш свят и единствената, която може да отведе винаги отново хората и света към Него, като блудният син към баща му, който изпълнен с любов към него, не очаква нищо друго, освен това да го прегърне. Бенедикт XVI не забравя, че молитвата е първото задължение на епископа (Деян. 6,4)

Папа Бергольо отбелязва, че поради тази причина „искрената молитва върви ръка за ръка със съзнанието, че без нея светът не само губи ориентация, но също и истинския извор на живота: „защото без връзката с Бог сме като сателити, които са загубили своята орбита и се лутат безцелно в пространството, разрушавайки не само себе си, но заплашвайки и другите“, пише Йозеф Ратцингер, предлагайки ни един от многобройните прекрасни образи, съдържащи се в тази книга.

Накрая, папа Франциск се обръща към своите събратя свещеници и епископи, като ги съветва „ако в даден момент се породят съмнения за центъра на служението ни, за неговия смисъл и полза, ако в даден момент се породят съмнения за това какво хората наистина очакват от нас“ нека размишляваме дълбоко над предложените страници, защото – посочва той – „хората очакват от нас преди всичко онова, което в тази книга ще намерите написано и засвидетелствано: да им занесем Исус Христос и да ги отведем при Него, при прясната и жива вода, за която жадува повече от всяко друго нещо и която само Той може да дари и нито един сурогат може да замени; да ги отведем към пълната и истинска радост, когато нищо вече не ги задоволява, да ги отведем да реализират онази тяхна най-съкровена мечта, която никоя власт не може да удовлетвори!“.

svt/ rv