Палома Овехеро, първата жена заместник-директор на пресцентъра на Ватикана

Промяната на директорските постове на пресцентъра на Светия престол събуди жив интерес сред международните медии. В центъра на вниманието е фигурата на отец Федерико Ломбарди, който напуска поста си след 10-годишен изключителен труд и назначаването на американския журналист Грег Бърк, който само от няколко месеца е заместник-директор. Но истинската новост е изборът за заместник-директор на пресцентъра на Ватикана на младата испанска журналистка Палома Гарсия Овехеро, в Рим от няколко години като кореспондент на Радио Cadena Cope на испанските епископи. Палома Гарсия Овехеро даде интервю за Радио Ватикана по повод назначението си. На въпроса на интервюиращия как е приела новината, Палома Овехеро отговори: „С много радост! Много, много благодаря на папата, на Църквата и на Бога, преди всичко! Разбира се, изпитвам известен страх, но в същото време съм спокойна, защото зная, че изборът не е мой - никога не съм си мислила, никога не съм си представяла. Това не е решение, взето с риска да допуснеш грешка, защото решението е взето от други. Ето защо, аз ще вървя напред“.

Палома Овехеро разказва за думите на папа Франциск при аудиенцията му с нея и с новоназначения директор на пресцентъра на Ватикана, Грег Бърк: „Каза ни, че посланието му трябва да достигне навсякъде. Папата ни говори много сериозно; с огромна нежност, но в същото време със сериозно лице. Моментът беше наистина сериозен, въпреки че се шегуваше с нас. Когато ме поздрави, ми каза: „Ах, една галисийка във Ватикана!", така биват наричани испанците в Аржентина.

За папата аудиенцията се превърна в делова среща, демонстрирайки ясното съзнание, че комуникацията е един от стълбовете на неговия понтификат, дори и на Църквата. Папа Франциск ни говори много сериозно и ни помоли за уравновесеност, лоялност, а след това – и за яснота, дори и с него самия. Дойде ми наум тази дума: откровеност, или „свободата да можеш да кажеш всичко“. Откровеността на Синода. По мое мнение, онова, което той очаква от нас е тази откровеност, към която призова епископите в онзи ден“.

На въпроса дали присъствието на една жена в управлението на пресцентъра е признак за нови времена в Църквата, Овехеро отговори, че според нея, знакът на нашето време е „нормалното, обичайното“.

Революционното в папа Франциск се крие в революцията на нормалното, в естественото, обикновеното, бихме могли да кажем -на логиката. Колко души работят в Радио Ватикана? Колко от тях са жени? Колко души работят в пресцентъра? Колко от тях са жени? Колко много журналистки има! За мен всичко това е нормално. Очевидно е, че съм щастлива. Бих се радвала и ако беше избрана една руса жена или една французойка... Не е решаващ фактът, че съм жена, по мое мнение, а по-скоро - фактът, да бъдем „обикновени“, като обществото. Обществото е пълно с миряни; Църквата е пълна с прекрасни миряни и с талантливи свещеници. Аз не мога да стана свещеник, но мога да направя други неща. Ето защо този избор ми се струва последователен. На практика, ако папата говори така, той и действа така, няма друг начин.

Изборът на двама миряни начело на пресцентъра на Ватикана: Грег Бърк, англоезичен и Палома Гарсия Овехеро – испаноговоряща означава на първо място – организация на службата по печата на международно ниво. Говорим за универсална Църква. Ако вземем Twitter, например папският акаунт @pontifex - може да видите колко са последователите на испански език и колко са на английски, последвани по брой от другите езици. Лесно е да се види, че универсалната Църква говори испански и английски език. Италианският е нашето богатство, защото за нас представлява есперанто, той е езикът, който ни позволява да говорим помежду си, да се опознаем. Мога да говоря с един китаец, с перуанец, мога да говоря с един германец, защото всички ние притежаваме това богатство – италианския език. Мисля обаче, че ако има някой, за когото испанският да е майчин език и някой, за когото  английският да бъде майчин език и те двамата познават италиански, означава, че може да се разговаряме с почти 90% от католиците по света.

Нямам представа каква ще бъде точно моята функция в пресцентъра. Знам само, че мое задължение е да бъде до Грег, да го подкрепям и да му посочвам онова, което, може би него, поради новите задължения му убягва от погледа или не достига до слуха му, а в крайна сметка - да помагам на папата. Конкретно в пресцентъра – още не знам. Папата ни помоли да му помогнем. Отец Ломбарди напуска поради напредналата си възраст, не -защото е приключил с дейността си... Той ни оставя пресцентър, който работи превъзходно, в който е пълно с професионалисти. Оркестърът си го имаме и звучи чудесно. Директорът „тялото" бе подменен, защото е на възраст, диригентът все още свири красива мелодия и е готов да я сподели с всички нас. От първия момент започна да говори, сякаш е един от нас. Сигурна съм, че, пресцентъра ще продължи да върши добре своята работа и винаги ще бъде „гостоприемен дом" за журналистите.

На въпроса на интервюиращия дали й липсва Радиото, Палома Овехеро отговори: „Липсва ми! Това е единственото нещо, което ме накара да плача през изминалите дни. Не мога да си представя себе си без микрофона. Но приключението е приключение! Какво мога да кажа ....?“

an / rv