Гладът все още засяга 800 милиона души по света

Посещението на папа Франциск в Световната програма по прехраната, постави в центъра на вниманието набор от въпроси, засягащи цялото човечество. Една картина на светлини и сенки, в която се наблюдава спад на абсолютното недохранване, постигнат е голям напредък, но засегнати остават най-бедните страни, белязани от конфликти и природни бедствия, носещи бремето на икономическата криза. Азия и Субсахарска Африка са сред регионите в света в най-голям риск.

Посещението на папата в Световната програма по прехраната (World Food Program - WFP), насочи вниманието към някои важни взаимосвързани въпроси: недохранването, което засяга милиони хора в бедните страни, разпределението на ресурсите, проблемите, свързани със селското стопанство, прахосването на храни и спекулациите с продоволствия. Изпълнителната директорка на Световната програма по прехраната, Ертарин Косин, приветства папата като "защитник на човешкото достойнство". "Истината – каза тя - е, че света има знанията, уменията и способностите да премахне глада и недохранването. Това от което има нужда, е волята на обществото и световната политика".

Един поглед към цифрите, оповестени от различните агенции на Организацията на обединените нации по въпроса като Организацията по прехрана и земеделие FAO (Food and Agriculture Organization) и WFP, наред с другите, представят картина, в която 795 милиона души все още гладуват. Въпреки че може да се каже, че абсолютното недохранване в света намалява, проблемът остава огромен и засяга по-силно определени райони на планетата. В действителност, в сравнение с 1990 г., броят на тези, които не разполагат с достатъчно храна е намалял с около 216 милиона, което означава, че приблизително един на всеки 9 човека гладува.

От друга страна, въпреки че гладът намалява, трябва също да се отбележи, че това не се случва по един и същи начин. Цифрите сочат, че Азия остава континентът с най-висок процент на гладуващи хора в света, докато Субсахарска Африка е регионът с най-висока честота (в процент от населението) на глад, един на всеки четири страда от недохранване. Гладът не засяга всички еднакво, децата плащат по-висока цена: в развиващите се страни, едно от всеки шест деца (около 100 милиона) са с поднормено тегло, а едно на всеки четири деца в света страда от забавяне в развитието си. В развиващите се страни, този процент вероятно е по-висок, достигайки едно на всеки три деца, а 66 милиона деца в училищна възраст - 23 милиона само в Африка - посещават учебни занятия с празен стомах.

Добрата новина е, че в периода от 1990 до 2015 г., в  развиващите се страни разпространението на недохранването - което измерва процентът на хората, които не консумират достатъчно храна за активен и здравословен живот - е паднал до 12,9% от населението, спад от 23,3%; това се посочва в последният доклад на ООН за продоволствената несигурност в света. Трябва също да се отбележи, че по-голямата част от страните, наблюдавани от FAO - 72 от 129 – са достигнали ''Целта на хилядолетието за развитието" за намаляване наполовина на разпространението на глада до 2015 г., в същото време развиващите се страни като цяло са пропуснали целта с малка разлика. В допълнение, 29 страни са постигнали най-амбициозната цел, определена от Световната среща на върха за продоволствието през 1996 г., да се намали наполовина броя на недохранените хора до 2015 г. Крайната цел, силно подкрепена също от папата, е свеждането на “глада до нула”.

От друга страна, в този контекст, характеризиран от светлини и сенки, трябва да се подчертае и нарастващото значение по отношение на наличието на хранителни ресурси на изменението на климата, екологичните проблеми, природните бедствия и конфликтите. Това е набор от въпроси, повдигнати от папа Франциск в неговата енциклика Laudato sì , посветена на грижата за общия ни дом. ООН посочи, че екстремните метеорологични явления, природните бедствия, политическата нестабилност и гражданските конфликти също са спомогнали да попречат на икономическия и социален напредък; 24 са африканските страни, изправени пред продоволствена криза, двойно повече в сравнение с 1990 г.; близо един на всеки пет души, страдащи от глад, живее в кризисна среда със слабо управление и изключителна уязвимост към болести и смърт.

Според ООН, през последните 30 години, кризите преминаха от катастрофални събития, краткосрочни, интензивни и много видими,в дълготрайни ситуации, причинени от комбинация от фактори, по-специално от поредица от природни бедствия и конфликти. Процентът на недохранване и глад в страните, страдащи от продължителни кризи са три пъти по-високи, отколкото на други места. През 2012 г., около 366 милиона души са живели в подобни ситуации - от тях 129 милиона са били недохранени – това е 19% от всички хора, страдащи от продоволствена несигурност в света.

От особено значение, накрая, е връзката между глада и селското стопанство: в този контекст, FAO изчислява, че около половината от гладните в развиващите се страни - съставени 50% от селски семейства - преживяват в пустеещи земи, особено уязвими към природни бедствия като суша или наводнения. Един на всеки пет е от безимотно селско семейство, зависещи изцяло от селскостопанска работа. Около 10% живеят в общности, свързани с овцевъдството, рибарството и горските ресурси. Останалите 20 процента живеят в бедняшките периферии на най-големите градове в развиващите се страни. Броят на гладуващите хора, живеещи в градовете се увеличава бързо, успоредно с нарастването на градското население в света.