2016-07-27 18:23:00

Папата в Краков: европейският хуманизъм се корени в християнството


„Незабравимият „Йоан Павел II“, историческата памет и идентичност, вярност към традицията и миграционния процес бяха главните теми в първото официално слово на папа Франциск на полска земя. Папата бе приет от президента Анджей Дуда в замъка Вавел, който заедно с катедралата са символите на Краков. На срещата с политическите и гражданските власти, общественици и дипломати, папата призова полската нация да гледа с надежда към бъдещето, а проблемите да се разрешават с всички компоненти в обществото, в духа на конструктивния диалог между различните позиции.

Християнските корени на Европа

Папа Франциск припомни Йоан Павел II, „идеатор“ на Световните младежки дни: „Той обичаше да говори за Европа, дишаща с двата си бели дроба: мечтата за нов европейски хуманизъм, вдъхновен от креативното и хармонично вдишване на тези дробове и от общата култура, която се корени в християнството“.

Лоша и добра историческа памет

Папата говори за историческата памет на полския народ, като разграничи два вида историческа памет: „лоша и добра“. Първата е онази, която „възхвалява Господа и неговото спасително дело“, а другата е „кошмарно насочена към злото, преди всичко извършеното от другите“. Франциск подчерта, че за щастие Полша е съумяла да даде превъзходство на добрата памет, чествайки 1050 годишнината от покръстването и 50 години от взаимната прошка, след Втората световна война, „предложена и приета между полския и германския епископати“. Също така припомни и Общата декларация между Католическата църква в Полша и Московската патриаршия, „дала началото на процеса на сближаването и братството не само между двете Църкви, а и между двата народа“.

Вярност към традицията и откритост към бъдещето

Паметта на един народ е свързана с неговата идентичност, посочи папата: „Съзнанието за идентичност, освобождава от комплекса за превъзходство и е наложителна за организирането на националната общност“. „Чрез съзнанието и зачитането на собствената и на другите идентичност, нараства международното сътрудничество и взаимното зачитане. Диалогът е невъзможен без наличието на собствена идентичност“.

За нарастването на добрата памет са нужни „надежда и вяра в Онзи, който ръководи съдбините на народите, отваря затворените врати, трансформира трудностите във възможности и създава нови планове, там където изглежда невъзможно“, каза папата. Това свидетелства историята на Полша, съумяла да преодолее „бурите и мрака“ и да възвърне „достойнството на своя народ“. Оттук и призива на папа Франциск за посрещането на новите предизвикателства: „смелост за истината и постоянен етически дълг, за да могат оперативните процеси, както и лични отношения да зачитат човешкото достойнство“.

Миграционният процес и Полша

По същия начин трябва да се подходи и към комплексния миграционен процес, посочи папа Бергольо: „Необходимо е да се индивидуализират причините за емиграцията от Полша, като се улесни завръщането на желаещите. Същевременно е необходимо разположение за приемане на бягащите от войните и глада; солидарност към лишените от основните човешки права, сред които свободата и сигурността за изповядване на вярата“. Също така трябва да бъдат насърчавани сътрудничеството и синергията на международно ниво с цел разрешаване на конфликтите и войните, които принуждават много хора да напуснат своите домове и родина. Става въпрос да се направи възможното за облекчаване на техните страдания, като се работи неуморно, с находчивост и постоянство, за справедливостта и мира, свидетелствайки с факти човешките и християнските ценности“.

Човешкият живот винаги трябва да бъде зачитан

В светлината на хилядолетната история на Полша, папата призова полската нация да гледа с надежда към бъдещето и проблемите за разрешаване. Това изисква „зачитане на всички компоненти в обществото и конструктивен диалог между различните позиции“. Социалните политики също трябва да подкрепят семейството, което е основната клетка на обществото, особено по-слабите и бедни семейства, припомни папа Бергольо като призова: „Животът винаги трябва да бъде приет и защитаван от зачатието до естествената смърт. Всички са призвани да го зачитат и се грижат за него!“.

Папата подчерта, че държавата, Църквата и обществото „имат задължението да придружават и конкретно да помагат на изпадналите в тежко положение и никога  едно дете да не бъде приемано като тежест, а като дар, а най-слабите и бедни хора да не бъдат изоставяни“.

Накрая папата повери Полша и полския народ на небесното застъпничество на Дева Мария от Честохова.

 

 

 








All the contents on this site are copyrighted ©.