Св. Мария Магдалена: „жената на желанието”

По «изразеното желание» на папа Франциск, Конгрегацията за божествени култ и дисциплината на тайнствата издаде декрет с който възпоменанието на света Мария Магдалена ще бъде задължително чествано в Римския литургичен календар като празник на 22 юли.

„Решението се вписва в Годината на милосърдието и е важен знак за християнския дълг на приемането и прошката, но и призив към дълбок размисъл за достойнството на жената и тайната на божественото милисърдие“, обяснява секретаря на ватиканското ведомство монс. Артур Рош. «Папа Франциск взе това решение именно в контекста на Юбилея на милосърдието, за да подчертае значението на тази жена, показала огромна любов към Христос и толкова обичана от Него“.

„Подобно на жената от книга Песен на Песните, Мария Магдалена е жена на желанието. Това желание е толкава силно, че чрез него само на нея, останала при гроба, й се дава възможност, търсейки Исус, наистина да го види”. Това казва брат Енцо Бианки, приор на монашеската общност в Бозе, в размишление в последния брой на ватиканския „Осерваторе Романо”. Говорейки за новия литургичен празник, установен от папата на 22 юли и посветен на жената, която първа открива празния гроб на Исус и казва новината на апостолите, монахът подчертава факта, че „това търсене, това постоянство, това разпознаване на тялото са типично женски черти, изключително важни за приятелството между мъжете и жените”.

В тази среща с Възкръсналия - обяснява авторът на статията - Мария Магдалена „веднага е станала апостолка, изпратена до учениците, до братята на Исус, за да им занесе вестта за възкресението. А тя, с пълно подчинение, заявява: „Видях Господ” и споделя това, което Той й е казал. Да, в началото на пасхалната вяра стои точно Мария Магдалена (както и жените ученички, които тя представлява), една жена, която повярва в Господ Исус и го обикна”. „За съжаление, на Запад култът към Мария Магдалена преживява една тъжна и странна деформация и е бил изложен на поредица от недоразумения” - оплаква се приорът на Бозе: „Тя се превръща в грешницата, в блудницата от Евангелието на Лука, също и в Мария от Витания и е била пресъздавана, оплаквайки греховете си, за което нито един евангелист не е писал никога”.

Това, че Исус „изгони от нея седем демони”, както четем в Евангелието, в действителност показва „само, че е била освободена от една тежка ситуация на болест (седем е число, което означава пълнота и т.е. тежко заболяване), а не от греховете си! Срещата й с Исус е означавала за нея изцеление, освобождение от тези потиснически сили, едно ново раждане и възможност за нов и мъдър живот: била е една „мъртва” жена, но е била вдигната и занесена от Исус в един пълноценен живот, където се изживяват емоциите, взаимоотношенията, любовта, приятелството, радостта, заедно с умората от трудна дейност да се живее”.

„Вярно е, че Мария Магдалена е почитана на Изток с титлата „равноапостолна” и на Запад като „апостолка на апостолите”, но в действителност никога тези титли не са имали някаква църковна стойност и никога не е била смятана за свещенослужителка” - подчертава бр. Енцо Бианки.

vik.oss.rom