Дяконско ръкоположение в Пловдив

На 10 юли по време на тържествена света литургия в катедралния храм „Свети Лудвик” в гр. Пловдив, Ивелин Генов бе ръкоположен за дякон чрез възлагане на ръцете на Софийско-Пловдивския епископ Георги Йовчев. С Негово Високопреосвещенство  съслужиха свещеници от Софийско- Пловдивския диоцез, Апостолическата екзархия и Никополската епархия. В този радостен ден до Ивелин Генов бе неговото семейство, близки и множество верни, изпълнили катедралната църква, придружавайки го с молитвите си. Епископ Георги Йовчев обяви, че Ивелин Генов ще бъде ръкоположен за свещеник на 19 ноември 2016 год. в катедралата църква в Пловдив, а на следващия ден- 20 ноември когато е и завършекът на юбилейната година на Божието милосърдие и празникът Христос Цар, ще отслужи първа литургия в Белене. Повече за събитието информира Жана Стоева:

В началото на своето размишление, говорейки за настъпилия момент Ивелин да пристъпи към сана на дяконството, епископът подчерта, че дякон означава човек, който да служи и това е преход към свещенството и получаването на благодатта, за да отслужва Светата Евхаристия- центърът и изворът на християнския живот. Проповедникът продължи с характеристиките на посвещаването, които са да извършва светото кръщение, да причастява,  да проповядва, да венчава, да погребва, но това са моменти, в които дяконът се слива в йерархията, за да служи. Изтъкнато бе още, че от момента когато даде пред епископа на църквата и пред целия божи народ, готовността си да служи на Бога, приема да живее не според плътта, а според духа- ще бъде една светлина, която приета от Небесния отец, ще дава на другите. „Винаги живей в светлината на служението, за което си повикан- разпоредник на божиите тайнства- каза още Софийско- Пловдивския епископ и продължи с цитат от свети Иван Стълпник, който казва на тези, които се приготвят да служат, три неща- смирение, смирение и пак смирение! За това ти бъди този, който заразява с любовта и радостта другите около себе си, бъди носител на божествената благодат, която си получил. Нека Светия Дух да те направлява постоянно!- завърши проповедта си Негово Високопреосвещенство.

Отец Паоло Кортези от името на християнската общност от гр. Белене честити и пожела успешна работа на Ивелин. В знак на обич от общността му поднесе икона на Света Богородица с пожеланието по примера на Дева Мария, която каза „Ето рабинята Господня” (Лука 1:38), да бъде винаги слуга на Господа и на църквата.

От името на семейството благодарствени слова бяха отправени от Даниел Босилков. Благодарност на Бога, че посредством ръцете на монс. Георги, имат радостта Ивелин да бъде ръкоположен за дякон. Изразена бе и благодарност и към отец Паоло Кортези и отец Любомир Венков като представител на енория „Пресвето Сърце Исусово”, Раковски за това, че го подкрепят в неговия път.

От името на общността в Белене, хор „Света Цецилия” и Движение „Legio Mariae”, бе предаден искрен поздрав към Софийско-Пловдивския епископ. Споделено бе, че са тръгнали от крайдунавския град в тъмни зори, за да имат духовно участие в божествената литургия в този велик за Ивелин ден и че сега разбират изживяната радост на предшествениците си, при ръкоположението на покойните вече отец Йосиф Минчев и отец Алфонс Драков, ръкоположени от епископ Евгени Босилков. От тогава след много години, сега се ражда първото звание от Белене. В знак към сърдечна благодарност към монс. Георги, бяха поднесени цветя с пожеланието колкото цветове има, толкова младежи да ръкоположи. Към Ивелин бе отправено пожелание за здраве и уверението за тяхната молитвена подкрепа.

Eто какво сподели дякон Ивелин Генов в този радостен момент за него и за Църквата:

Това е моят път. А за нас пътят е тъждествен с конкретна личност.  Онзи, който е Път, Истина и Живот.  Следователно за мене този момент е от същностно значение. Моментът на реализиране на моето призвание. Моментът на начало на благовестието и служението. Емоциите и вълненията са част от нас, но не са доминиращите. Неопитомени може да ни повредят. Вълнението може да ни тласне в крайностите.  Вълните биват успокоени  от „котвата на надеждата” която ни изпълва с радост за увереността в есхатологичния  хоризонт, към който сме устремени въпреки, че е трудна, но не и невъзможна цел. Радостта от свръхестествената благодат, която ни подкрепя в нашата немощ ми дава успокоение и желание за съдействие в тази надежда чрез постоянно покаяние. Да, желая за себе си  и за всички, до които Провидението ще ме изпрати, да носим в сърцата си християнската радост. Именно като плод на вярата, надеждата и любовта - богословските и свръхестествени добродетели.  И въпреки, че християнската радост не е емоция а добродетел, ето, отговарям на въпроса ви. Очаквах този момент с радостна надежда в упованието.

Кои са твоите вдъхновители и учители в духовния живот?

Тези които ме познават се досещат, че тук с голяма радост ще спомена името на един Църковен Учител от средновековието  - Св. Тома Аквински. Не бих казал, че познавам учението му напълно, но в „моето малко” то ме вдъхновява в духовния и душевен живот. Св. Тома заедно с останалите авторитети на онези времена, (не мрачни, както някои се опитват да ги определят) ме учи, че благодатта не нарушава естеството (природата), а само я усъвършенства и цери. Моят естествен разум сам по себе си не е непогрешим. Неговата естествена светлина не е нетленна. Аз се нуждая от Божията помощ. Господ го казва на Св. Павел Апостол убедително и обнадеждаващо в 2 Кор. 12, 9-10. Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мен силата Христова. Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен. Ето, това твърдо учение може да ни доведе до истината – Христос. Йоан Павел II ни учи, че:„Вярата и разума са двете криле, с които човек се извисява към съзерцанието на Истината.”  Тази истина не е плод само на нашите естествени качества. ‘Ние сами по себе си не сме благонадежден източник на упование’ (проф. Калин Янакиев), затова моя духовен учител от средните векове ме учи да се притискам в прегръдката на вярата и разума. Да не пренебрегвам естеството си и неговите качества, но винаги просейки тази свръхестествена помощ свише, която цери и усъвършенства моята природа и нейните дарове – харизми. Именно да не пренебрегваме нашите естествени дарове ни учи Тома.  Естеството ни е накърнено от първородния грях, но не и напълно изпаднало. Ние все пак сме образ Божий. Да, свободната воля, която ни прави този образ е замъглена, разумът е притъпен, но не и заличен.  Затова в морално отношение Тома ни учи, че можем да сме добри хора, като постоянстваме в кардиналните добродетели начело с благоразумието, като среднина между крайностите. Пожелавам  на себе си и на всички ваши слушатели и читатели да избягваме крайностите. Да сме добродетелни.

Кои духовни препоръки на Светия отец са водещи за теб, кои негови думи са твой ориентир?

Светият Отец говори на сърцето на личностите.  Желае от онези, които се стремят към презвитерски живот да не се затварят за хората. Не на бариерите! Да на границите! Това е принцип. Светият Отец ни моли да достигнем до онези екзистенциални периферии, до които малцина желаят да се докоснат. Мисля, че това е неговият призив и към мене лично.  Не на елитаризма, не на препотентността. Приемане и разбиране в радостно  служение. Думите му, че  е нужно пастирите да придобият миризмата на стадото за да са реализирани в Господа чрез служение на братята са докосващи и ангажиращи.  Да се помолим на Бог да съумея да  избягвам центъра на самолюбието и да се стремя към перифериите, там където са истинските екзистенциални и съществени нужди на моя ближен. Не случайно Папата ни подари тази година на Милосърдието. Не, не за да ни припомни, че Бог е милосърден, а за да станем и ние „милосърдни като Отца”. Акцентът е върху нас. Да дерзаем!

Предприемайки тази стъпка към богопосветения живот, какво е твоето виждане за това което може да се направи младите да участват по-активно в пастирския живот на Църквата.

Тук може и да разочаровам някого. Надявам се да не се изразя неправилно. Благонамерен съм. Често като говорим за младите използваме глагола „ правим”  а следващата дума, която чуваме е „бъдеще”. Вижте, действието (правенето) следва битието. Затова нека сме автентични, изпълнени с живот в Бога и братята и тогава ще имаме и какво да направим за и с младите. Бог вдъхновява.  Специална програма и методология за работа с младите нямам.  Може би това, че съм и аз млад, е вече начална стъпка? Не знам. Знам само, че обичам нашите младежи и се опитвам да съм искрен с тях, затова им казвам и винаги какво мисля. Със  сигурност бих желал да им кажа, че  претенцията, че бъдещето принадлежи на младежите е леко пресилена. Разбирам гледната окуражителна точка на онези, които ни убеждаваха така, но според мене бъдещето принадлежи само на Бог. Като дойде това бъдеще и се окаже, че ние сме го дочакали няма да сме вече младежи, нали? Тогава, нека помислим и за старите хората. Ето,  нека да живеем в присъствието на Бог и заедно с младежите, да вестим, че се приближи Царството Божие. Възрастните имат нужда от нашия ентусиазъм. Този духовен „хъс” за участие в пастирския живот на Църквата го забелязвам добре подчертан в младежите родени до 2000г. и малко след това… и с тях си говорим на ти… гледаме в една посока! Сегашните подрастващи, след 2004 г, се родиха в контекст на слушалки на уши и умни - фонове, които понякога заместват изкуствено нашата възможност за разсъждение, инте-лигиране. (т.е. четене в същността на действителността). Усещам, че това поколение е по разсеяно и с тенденция към празното, но с голям потенциал, който чака да се актуализира и смятам, че с Божия помощ и тази на по големите младежи ще съумеем да им покажем „И”една нова музика за живот, макар и без слушалки. Един нов начин за диалог и опознаване във вярата и любовта. Пожелавам си да съумеем да разсеем нихилистично настроената култура на която сме жертви. Това само ако следваме битието си. И само ако се уповаваме на Оногова, който „поучаваше в храма учителите”.

Жана Стоева  

Ивелин  Генов е роден на 26 май 1985 год. Живее и израства в гр. Белене. Там през 2004 год. завършва средното си образование. След отбиване на военна служба и една перпедевтична година в гр. Русе, заминава за Рим за период от 6 год. (2007 – 2013),  учейки в Папския Университет Свети Тома Аквински „Анджеликум” където завършва бакалаварска степен по Философия и Теология.  През това време пребивава в Папския Гръцки Колеж от Византийски обред, от където започва неговия пиетет към източната традиция и икумензима. След завръщането си от Рим записва и завършва семестриално магистратура по история на средновековната философия и култура. През последната година (2015) е изпратен на пасторален опит в енория „Пресвето Сърце Исусово” в гр. Раковски, където се посвещава на многообразната пасторална дейност в енорията и грижата за различните групи по Катехизис.