По повод 200 години от независимостта на Аржентина, папа Франциск отправи писмо до председателя на Епископската конференция на страната, Хосе Мария Аранседо, чрез което се обръща към националните власти и целия аржентински народ. В него папата призовава аржентинците „да не продават Майката Родина“ и да се противопоставят на „всякакъв вид колонизация“ .
„Пожелавам това честване да ни направи по-силни по пътя поет от нашите отци преди двеста години. С тези пожелания изразявам към всички аржентинци моята близост и уверявам в моята молитва“, пише папа Франциск. По-специално папата иска да бъде близо до „онези, които страдат: болните, бедните, затворниците, самотните, безработните, нуждаещите се, жертвите на трафика на хора, експлоатираните, малолетните, жертви на насилие и многобройните младежи зависими от дрогата“. Тези – казва папа Бергольо – „са най-измъчените чеда на Родината“.
„Да, чеда на Родината. В училище – посочва папата – ни учиха да говорим за Майката Родина, да обичаме Майката Родина. Именно тук се корени патриотичното чувство за принадлежност: в любовта към Майката Родина. Ние аржентинците използваме един израз, понякога дързък и живописен, когато говорим за безскрупулните хора: „този е способен дори да продаде майка си“, казваме. Но всички знаем и чувстваме дълбоко в сърцето, че Майката не се продава, не може да се продаде.. дори и Майката Родина“.
Хорхе Марио Бергольо припомня двеста годишния път на Родината, нейните въжделения и желание за братство, което се разпростират извън границите на страната: „до Великата Родина, за която мечтаеха Сан Мартин и Боливар. Тази реалност ни обединява в едно семейство от широки хоризонти и братска лоялност. За тази Велика Родина се молим днес в нашите чествания: нека Господ я пази, да я направи силна и защитава от всеки вид колонизация“.
Папа Франциск призовава аржентинците да гледат напред към бъдещето и припомня, че то може да бъде постигнато благодарение на възрастните и младежите. „Възрастните, помнещи историята, призовавам, като преодолеят тази „култура на изхвърлянето“, която ни е наложена в света, да имат смелостта да мечтаят. Нуждаем се от техните мечти, извор на вдъхновение. Младите призовавам да не пилеят техния живот в бюрократичната неподвижност, в която са поставени от многобройните предложения лишени от мечти и героизъм“. „Ако нашите възрастни се осмелят да мечтаят и нашите младежи да пророкуват велики неща, тогава Родината може да бъде свободна. Нуждаем се от възрастни, които да мечтаят и да насърчават младите, които – вдъхновени от същите тези мечти – да вървят напред с креативността на пророчеството“.
All the contents on this site are copyrighted ©. |