Озоновата дупка прогресивно се смалява

Озоновата дупка над Антарктика започва да се смалява, регистрирайки обрат спрямо 2000 г., когато достигна пик на разширяването си. Това пише в последния си брой списание Science. В статията се посочва, че последните измервания показват намалена атмосферни концентрации на химикали. Изследователите са открили доказателства за планираното последствие от тази дейност: силно смаляване на озоновата дупка. Използването на спътници, наземни инструменти, както и на специални измервателни метеорологични балони за озона са доказали, че от 2000 г. насам, дупката се е свила с 4 милиона квадратни километра - площ по-голяма тази на Индия. Още едно предизвикателство бе да се покаже, че свиването се дължи на намаляването на използването на химикали. Използването на 3D модел на атмосферата, позволява на изследователите да разграничат ефекта от химикалите от метеорологичните и от вулканичните емисии, които също могат да унищожат озона. Моделът помогна да се обяснят аномално големите озонови дупки като тази през 2015 година, която се дължеше на изригването същата година на вулкана Калбуко в южната част на Чили. 

Данните са предоставени от съвместна изследователска дейност на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Университета на Флоренция. В интервю за Радио Ватикана Джампиеро Мараки, професор по климатология в Университета на Флоренция, обяснява феномена:

„Конвенцията в Монреал от 1987 г. свърши доста добра работа, забранявайки използването на редица газове: по-специално използваните в хладилните системи, които се свързват с озона и намаляват по този начин неговото количество. От тази гледна точка, Конвенцията от Монреал, блокира частично този феномен“.

Според проф. Мараки, ефектът на озона има важно въздействие в стратосферата, защото "блокира известна част от ултравиолетовата радиация, която от своя страна, ако премине определени граници в атмосферата в зоната на стратосферата, може да доведе до проблеми, свързани например с рака на кожата. Ето защо проблемът с озона е бил винаги в центъра на вниманието. Не е вярно, както често се казва, че има голямо отношение към изменението на климата: това са две различни неща. Климатичните промени зависят от други газове: особено много от въглеродния двуокис и азотни окиси".

Учените посочиха, че през 2015 г. увеличението на озоновата дупка достигна рекордни стойности през , а по-късно регистрираха постепенно намаляване, особено през месец септември възможно е толкова внезапен обратен завой да се дължи на много причини. „например на общата циркулация на атмосферата, а и на стратосферата; на слънчевите петна; на астрономически явления, свързани с количеството на радиацията на ултравиолетови лъчи, която може да пристигне до нашата планета“.

Италианският климатолог твърди, че природните фактори биха могли да допринесат за постепенното намаляване на озоновата дупка: „Да, биха могли да изиграят роля и природни фактори, защото, бих казал, от гледна точка на физически фактори, които определят намаляването на явлението, както вече споменах, Конвенцията от Монреал свърши доста добра работа“.

За проф. Джампиеро Мараки смаляването на озоновата дупка доказателство за ефективността на международната политика срещу замърсяването: „Когато се ангажираш - със сигурност. Проблемът за изменението на климата е много по-сложен, защото се отнася до икономиката като цяло и до икономическия модел. Ако хлорът продължава да се разсейва, озоновата дупка може да затвори до 2050".

an / rv