Папа Франциск: света Мария Горети, свидетел на прошката

Като следваме примера на Света Мария Горети „нека се завърнем към същественото, да се натоварим със слабостите и трудностите на нашите братя“. Това пише папа Франциск в посланието си към диоцеза на Албано и Латина-Терачина-Сеце, земи свързани с името на Мария Горети, малката светица, която умира на 12 годишна възраст, за да избегне опит от насилие на 6 юли 1902.

Две са местата, които напомнят за младата „Мариета“, както всички я наричаха и както я нарича в посланието си папа Франциск: светилището на Света Мария Горети в Нетуно, където се намират нейните тленни останки, и „Палатката на прошката“, където умира. Затова, папа Франциск отправя посланието си към двете общности, които почитат по особен начин младата светица и в тази Юбилейна година на милосърдието я посочва като „пример и свидетел на прошката".

Този особен аспект на светицата, откроен от папа Франциск, ни припомня, че именно на смъртния одър тя прощава на своя убиец с думите напомнящи тези на Исус върху Кръста: „Прощавам му и го искам с мен в рая“. „Прошката е най-красноречивия израз на милосърдната любов, средството поставено в нашите крехки ръце, за да постигнем мира в сърцето“, пише папата.

В своя кратък живот Мариета няма възможността да се доближи често до Евхаристията, но всеки път, когато го прави е с „такава интензивност и сила без които не би могла да направи решаващия избор в своя кратък живот“. „Кога ще отидем да вземем Причастието? Нямам търпение!“, казва тя с плам на майка си, както припомня папата в посланието.

Мария Горети е най-голямото от петте деца на Луиджи Горети и съпругата му Асунта Карлини. Когато Мария е на 9 години, семейството се премества близо до Нетуно, тъй като не можело да се издържа повече от земеделие. Една година по-късно бащата умира от малария. Мария и майка ѝ се грижели заедно за прехраната на по-малките деца. В тяхната къща живеел и шестнадесетгодишният Алесандро Серенели със семейството. Алесандро постоянно преследва Мария и я тормозел. На 5 юли 1902 г. се опитал да изнасили единадесетгодишното момиче. Мария се отбранявала с всички сили, което ядосало младежа и той пробол девойката четиринадесет пъти с шило. Мария извикала няколко пъти: „Това е грях, Алесандро, ще отидеш в ада“. Тежко раненото момиче било откарано в болницата на Нетуно, където умира на следващия ден. На смъртния одър тя простила на своя убиец.
Алесандро Саринели е осъден на 30 години поправителен труд. Той се покаял, след като на сън му се явила Мария Горети и му дала четиринадесет лилии. Бил освободен предварително от затвора през 1928 г. за добро поведение. Помолил майката на Мария за прошка и тя му простила за смъртта на дъщеря си. Алесандро работил като градинар в капуцинския манастир в Мачерата и постъпил в Мирския орден на св. Франциск.
Тялото на Мария Горети почива в посветената на нея църква в Нетуно.
Папа Пий ХІІ обявил Мария Горети за блажена на 27 април 1947 г., а три години по-късно, на 27 юни 1950 г., я провъзгласил за светица на пл. „Св. Петър“, в присъствието на майка й.
Светицата е почитана днес в целия свят. Нейното име носят църкви и училища във всички континенти.

svt/ rv