Православната църква навлиза в третото хилядолетие

С послание за диалог и помирение завърши Светия ивелик Всеправосалвен събор, който се проведе от 19 до 26 юни на о.Крит. Заключителната литургия бе отслужена в църквата Свети Петър и Павел в Ханя.

Заключителното послание, прочетено след Евангелието, е отправено към православния народ и всички хора с добра воля. Документът бе одобрен от 230 епископи и йерарси на 10 православни автокефални църкви и синтезира същността на събитието, което всички участници определиха като историческо.

Още в събота, след приключване на работните сесии, вселенския патриарх Вартоломей подчерта радостта и надеждата, като първи плодове от проведения Синод, независимо от трудностите и болката поради липсата на четири автокефални църкви на Русия, Грузия, България и Антиохиската,  които непосредствено преди началото оповестиха своето неучастие.

Въпреки различията, Синода прие 6 документа, което показва желанието да се изгладят трудностите с помощта на озарението на Светия Дух, който води към съгласие, което е най-големия принос за нашата Църква и за цялото човечество, изтъкна патриарх Вартоломей. „Всчки заедно написахме нова страница в историята и славословим Бог за това”.

В посланието се потвърждава единството на Православната църква, основано на светата Евхаристия и на апостолското приемство на епископите и съборността: „Православните автокефални църкви не са федерация от църкви, а са Едната, свята, вселенска и апостолска Църква. Всяка поместна църква, която предлага светата Евхаристия, е присъствие на място и явяване на Едната свята, вселенска и апостолска Църква“.

Православните църкви потвърждават своя дълг да свидетелстват истината за своята апостолска вяра и придават „голямо значение на диалога най-вече с инославните християни. По този начин и останалият християнски свят се запознава по-точно с истинността на православното предание, с ценността на светоотеческото учение, с литургичния опит и вярата на православните“.

Синодалните отци отправят призив към политическите власти, гражданите и православните християни в страните, в които намират убежище изнурените бежанци, „да продължават да им оказват помощ според възможностите си“.

Православната църква утвърждава „нерушимата връзка в любовта между мъж и жена“ и определя семейството като „малка Църква“. „Изхождайки от брака, семейството се явява единственият гарант за добро възпитание на децата“.

В документа се отделя специално място за отношението на Православната църква и естествените науки и съвременната екологична криза, като потвърждава, че ще взима активно участие в различните екологични инициативи.

Православната църква се обръща и към младите хора, като ги призовава  „да се присъединят осъзнато към Църквата на Този, Който е Истината и Животът, за да могат чрез приобщаването си към нея да се укрепят в силите си, да споделят тревогите си, грижите си и очакванията си“.

„Светият и велик събор откри нови хоризонти в съвременната многообразна вселена“, завършва посланието на Православните църкви. „Той подчерта нашата отговорност в пространството и времето, и то в перспективата на вечността“. 

„Заключителното послание е голяма апология на диалога”, отбелязва блога на италианския месечник Реньо (ilblogdelregno.it). „Преди всичко диалог между Православните църкви, за да дадат евангелското свидетелство на любовта, мира, справедливостта, които чувстват като свое призвание пред съвременните предизвикателства. Но също и диалог с другите християнски Църкви, онзи икуменически диалог за който вселенския патриарх неуморно работи през своето 25 годишно служение, защото  - както заяви в събота - „праволславното единство служи за каузата на християнското единение”. Разбира се и диалога с другите религии: „Експлозията на фундаментализма, която виждаме в различни религи, е израз на една болна религиозност. Истинският междурелигиозен диалог дава значителна помощ за насърчаване на взаимното доверие, мира и помирението.

Далогът, който Православната църква иска да започне, чрез други Синоди, както ясно бе изразено, е със съвременния свят, заедно с неговия потенциал, рискове, илюзии, въпроси или предполагаеми отговори. Открива се един диалог, чиито резултати са неизвестни, но само по себе си това е положителен резултат. Православните църкви навлизат в третото хилядолетие с ново отношение и приемат предизвикателството да го направят, като останат верни на своята традиция”.

dg/ rv