Събор в Крит: мисията на Православната църква в съвременния свят

Светият и Велик събор на Православната църква започна своята работа с обсъждането на документа със заглавие „Мисията на Православната църква в съвременния свят“. От голямо значение е, че първият текст анализиран от Събора е именно този за мисията. В действителност, този документ бе поставен на първо място в дневния ред на срещата в Крит, докато през 1976, по време на първото предсъборно съвещание, бе поставен на последно. За първи път текста бе публикуван през 1986 по време на третото предсъборно съвещание със заглавие „Приноса на Православната църква за изграждането на мира, справедливостта, свободата, братството и любовта между народите и за премахването на расовата дискриминация и други“. Тогавашното заглавие, което остана като подзаглавие на настоящия документ, бе несъмнено белязано от лексиката и проблемите от епохата, в която бе съставен.

Но „през годините бяхме свидетели развоя на многобройни събития, така както и на много промени: политически, социални и научни. Ето защо Църквата не може да стои настрана от тези дискусии. Трябва по-скоро да ги преобрази, като черпи от извора на своята богата и древна духовна традиция и дава нови отговори за тях. Това е вълнуващ процес, който Светия Синод на Православната църква, събран в Крит, се опитва да задейства през тези дни“. Това заяви отец Джон Хрисавигис, говорител на Вселенската патриаршия на Константинопол, представяйки пред журналистите темите, които обсъждат през тези дни патриарсите и митрополитите на десетте Православни църкви в Крит.

Работните сесии се провеждат на затворени врати, но всеки ден от 15.30 ч. пресцентъра на Синода организира брифинг с участието на някой от говорителите на отделните патриарси и присъстващи Църкви.

Текстът, обсъден през тези дни, се концентрира над основната мисия на Православната църква: възвестяването на новия човек, обновен в Христос. Част от тази мисия се отнася до „диаспората“, въпрос, особено скъп за Православните църкви, много от които имат вярващи по цял свят. Това са общности, които въпреки, че живеят извън територията на своите Църкви, продължават да се позовават и отнасят към патриаршиите на принадлежност.

Отец Хрисавигис поясни, че например „може да се случи, в един единствен регион или дори град да има вярващи, принадлежащи на 14 различни Православни църкви. Ето защо, става въпрос да се разбере ролята на Епископските асамблеи, които са се установили на място, за да се насърчи по-голяма дискусия за единни действия в тези страни“.

На работните сесии на 22 юни, патриарсите и митрополитите са обсъдили и православния пост. Епископи от различни страни са споделили своя опит от съблюдаването на постната дисциплина сред местните християни. Бе споделено и одобрено мнението, че епископите, които служат в най-бедните региони на света като Африка, където населението страда от постоянен недостиг на храна, трябва да проявяват пастирска отговорност и да уреждат въпросите за поста според наличните възможности.

По темата са говорили Александрийският патриарх Теодор ΙΙ, Полският архиепископ Сава, Албанският архиепископ Анастасий и епископът на Руанда, които са разказали за мисионерската дейност на своите църкви и специфичните проблеми с постната дисциплина в техните диоцези. Подробен богословски преглед на въпроса е направил Румънският патриарх Даниил. Митрополитът на Кику Никифор е предложил Съборът да формулира ясно кои пости са задължителни и кои доброволни, както и да се формулира решение за поста преди св. Причастие. Неговите предложения са били приети от Вселенския патриарх Вартоломей, но останалите архиереи-членове на Събора са решили те да не се подлагат да обсъждане и гласуване и текстът да остане непроменен.

„Атмосферата между патриарсите, митрополитите, епископите и свещениците в Крит е добра“, посочи от своя страна Йонут Маврики, говорител на Румънската патриаршия. „Дискусиите между митрополитите са пълни с емоции и съпричастност и варират от метафизични отражения до проблема с бедността“. Това е само началото, посочи Маврики, който заключи: „традицията на нашата Църква може да бъде един много богат ресурс в търсенето на отговорите за нашето съвремие“.

„Този Синод е дар Божий“, посочи от своя страна епископ Григори от Месоария, говорител на Кипърската православна църква, който добави: „Учим се да бъдем присъстващи в смирението, в простотата, в духа на любов и милосърдие за всички. Ако не сме способни самите ние да бъдем единни, как можем да кажем на света, че сме единни като Църква Божия?“. Този Синод – завърши епископът – „не е копие на проведените в миналото. То е нещо, което премина през вековете и се реализира тук, не само сега, но и за бъдещето“.

svt/ rv/ dver.bg