Папата: Исус познава нашето сърце и може да ни утеши. Апел за прием на бежанците

 „Заедно с бежанците“. На неделната молитва Папа Франциск повтори мотото на ООН за Световния ден на бежанеца, който се отбелязва на 20 юни, за да насърчи ангажимента за оказване на прием. Папата призова християните всеки ден да поемат „кръста на своя дълг“, на „готовността“ да сме с последните.

Папа Бергольо изтъкна, че ако можем да дадем отговора, който Петър е дал  на Исус, ние приемаме да поемем на раменете си „кръста на собствения си дълг“ и на солидарността „с бедните“:

Размишлението на Папата преди Неделната молитва се превърна в духовна предпоставка на последвалия апел – поредният от страна на Светия Отец, който не пропуска повод да втълпи в съвестта на света, особено на безразличните, че бежанците не са цифри на някакво множество хора, които да бъдат отбягвани, а са „Христова плът“, на която да се окаже гостоприемство и помощ, както призовава и мотото на ООН за Световния ден на бежанеца: „Ние сме на страната на онези, които са принудени да бягат“:

„Бежанците са хора като всички, но на които войната е отнела дома, работата, близките, приятелите. Техните истории и техните лица ни зоват да подновим ангажимента си за изграждане на мир и справедливост. Затова искаме да бъдем с тях: да ги посрещнем, да ги приемем, да ги чуем, за да се превърнем заедно в творци на мира според Божията воля“.

Преди този апел, Папа Франциск бе повторил въпроса, който Исус бе задал на учениците си и който е и същността на неделната литургия: „Според както вие казвате, Кой съм Аз?“. (Мт., 16, 15). Папа Бергольо зададе въпрос на събраните на площад Свети Петър хора: „Кой е Исус за всеки един от нас?“. Светият Отец добави, че отговорът на вярата не може да бъде друг, освен отговорът на Петър, насочен към един свят, който „повече от всякога има нужда от Христос, от неговото спасение, от неговата милосърдна любов“:

„Много хора чувстват празнота около себе си и вътре в себе си – може би и ние понякога; други живеят с безпокойство и несигурност поради нестабилността и конфликтите. Всички се нуждаем от подходящи отговори на нашите безкрайни въпроси; на нашите конкретни, екзистенциални въпроси (…). Исус, както никой друг, познава човешкото сърце. Затова може да го излекува, давайки му живот и утешение“.

След зададения на учениците въпрос, Исус посочва на тях и на Църквата отговорността, до която води Неговото признаване за Божи син, отговорността всеки да поеме своя кръст:

„Не става дума за орнаментен, или за идеологически кръст, а за кръста на живота, за кръста на собствения дълг, за кръста на пожертвуванието за другите с любов – за родителите, децата, семейството, приятелите, а също и за враговете – кръстът на готовността да бъдем солидарни с бедните, да се ангажираме за справедливост и мир“.

Папа Франциск отбеляза, че при поемането на кръста “винаги се губи нещо“. Но това „… е загуба, за да се спечели. И нека припомним всичките наши братя, които и днес прилагат на практика тези думи на Исус, като предлагат времето си, работата си, труда си и дори живота си, за да не отрекат вярата си в Христос“.

След неделната молитва, Папата отправи специално пожелание към Църквите, които провеждат в Крит Всеправославния Събор:

„Нека се присъединим към молитвата на нашите православни братя, като изпросим Светият дух да подкрепя със своите дарове патриарсите, архиепископите и епископите, събрани на Събора. И нека всички заедно да се помолим на Дева Мария за нашите православни братя“.

man / rv