Папата: затворената Църква е затворено сърце, да възвърнем чувството си за прием

Стойността на свидетелството на Евангелието от страна на онези, които знаят да цапат ръцете си, мъченичеството на християните в Близкия Изток, мъченичеството на честността поради „рая на подкупите“, съмнението, което винаги придружава вярата. Това бяха някои от главните теми на дългото размишление на Папа Франциск пред общността на „Вила Назарет“, по повод 70 години от основаването й. Структурата, създадена през 1946 г., за да приема сираци и деца на многодетни семейства, понастоящем оказва гостоприемство на ученици със способности, но намиращи се в недобро финансово положение.

Християнското свидетелство бе в центъра на размишленията на Папата, който, като коментира Евангелието, насърчи всички да имат състраданието на Добрия самарянин, който пред наранения човек „цапа ръцете си“; също и да могат да разпознават лошите свидетелства на свещеници и книжници: „Нека Бог ни освободи от разбойниците – има ги толкова много – нека ни освободи от забързаните свещеници, които нямат време да се вслушват, да се вглеждат, а трябва да вършат своите си неща… Нека ни освободи ни от книжниците, които искат да представят вярата в Исус Христос като математическа строгост и ни научи на онази евангелска мъдрост: да цапаме ръцете си. Нека Господ ни даде тази благодат“.

Папата отправи апел към младежите: „Рискувай, иначе животът ти бавно ще се обездвижи, ще бъде доволен, но „паркиран“. Като отговори спонтанно на седем зададени му въпроса, Папата поясни стойността на свидетелството на плесницата: „Една плесница те събужда от илюзиите, които си правиш с представи и обещания, илюзии за успех, ще имам успех по този път… Огледалото е на мода. Да се оглеждаме. Този нарцисизъм, който ни предлага днешната култура. Когато нямаме свидетелство, а имаме добра работа, семейство и сме мъже и жени, паркирани в живота… Който не рискува, не върви напред… Много тъжно е да видим паркиран живот, много тъжно е да видим хора, които приличат повече  на мумии от музей, отколкото на живи същества“.

Смелостта на истинската  вяра и достоверното свидетелство на Възкръсналия Христос, предоставено от мъченичеството на убитите коптски християни: „Не ми харесва и искам ясно да кажа това, не ми харесва, когато се говори за геноцид на християните, например в Близкия Изток: това е редукционизъм. В действителност, в Близкия Изток става дума за преследване, „което води християните до пълнотата на тяхната вяра“, до мъченичество и следователно до пожертвувание на собствения живот заради вярата“.

Папата констатира, че жестокото мъченичество не е единственият начин да се свидетелства Христос: има и ежедневно мълчаливо мъченичество, като мъченичеството на честността в свят, превърнал се в „рай на подкупите“, твърде често липсва смелост „да се захвърлят в лицето мръсните пари“, или „мъченичеството на тишината пред изкушението от сплетните“:

„Има всекидневно мъченичество…. на честността, на търпението… Папата се спира на различните ситуации от ежедневието.

Християнската приемственост е да признаем, че сме грешници, излекувани от Христос: това е обратното на надутото поведение и считането, че сме безгрешни, посочи Папата. Той добави, че също индивидуализма и егоизма водят до сериозни човешки несправедливости:

„Днес трябва много да се потрудим, за да можем да разграничим светците от онези, които се маскират, за да изглеждат светци. Много замаскирани християни не са християни, защото не познават безвъзмездното отдаване.

Папата разобличи и робския труд, продукт на икономика, която днес убива, като поставя в центъра парите: “Войната е сделката, която в момента дава най-много пари. Често Червеният кръст не успява да предостави хуманитарните помощи… Днес е налице икономика, която убива. В центъра не е човека, а Богът на парите и това ни убива. Някоя сутрин можеш да намериш бездомник, умрял от студ на площад „Рисорджимено“, но това не е новина. Ако обаче Борсата в Токио или в Ню Йорк загуби 2 или 3 пункта, това е голяма международна трагедия. Роби сме на система, която убива“.

Затворена Църква означава затворено сърце: „Трябва да възвърнем чувството си за прием“, дори нещо повече, „приемът е кръст, но красив кръст, тъй като ни напомня за приемането, което добрият Бог ни оказва всеки път, когато отиваме при Него“.

man / rv